Кейд премигна няколко пъти.
– Аз всъщност се питах дали е наясно с другата ми самоличност. Не е тази на Крадеца на шоколад.
– Нима имаш алтернативна самоличност? – Силвен изглеждаше объркан.
Кейд започна да барабани е пръсти по масата и се опита да прояви търпение, без особен успех.
– Знаеш, че допреди няколко дни аз не бях известна главно като Крадеца на шоколад.
Той я изгледа със задълбочения интерес на психотерапевт, който изучава пациент с тежко психично разстройство.
– Смяташ, че Кейд Кори и Крадецът на шоколад са две отделни личности?
– Би ли отговорил на въпроса ми? Майка ти знае ли колко пари имам?
– Възможно е – призна Силвен. – Информацията достъпна ли е за широката публика? Може ли да се намери в интернет?
С други думи, да. Кейд се свлече на мястото си.
– Нямах предвид точната цифра.
Настъпи моментно затишие.
– Добре ли си? – попита иронично Силвен. – Защото още не съм стигнал до частта, която според мен е лошата новина.
Кейд се хвана за ръба на масата и се облегна на стола, готова да поеме страшния удар.
– Празненството е в тяхното шато в Шампан, което е на един час път с кола...
– Замък? – прекъсна го тя. – Ти не ми ли разказваше за твоето детство в покрайнините?
– В Щатите замъците да не са знак за престиж или нещо такова? Тук можеш да си купиш половин дузина за парите, които струва един апартамент в Париж. Затова пък поддръжката ще ти отреже главата. Тиери обаче се ПАКС-на с директор.
– Какво е направил с директора? – Пакс Романа[36]?
– ПАКС. Граждански брак – обясни Силвен. – Между двама души, които не искат да сключат брак или в техния случай, не могат да сключат законен брак. Тиери е гей.
Кейд потърка точките между веждите в основата на носа си, в опит да се съвземе.
– Все още не съм чула лошата новина.
– А, да– той си пое дъх. – Дръж се. Трябва да отидем дегизирани като фермери.
Кейд не можеше да спре да се смее. Пътьом спряха в голям магазин в покрайнините на Париж и изнамериха най-потресаващите зелени непромокаеми гащеризони, които ги покриваха от глезените до китките, като истински селяни, както бе казал Силвен. Отгоре на това добавиха старомодни бонета с къдрички. За капак нахлузиха яркожълти гумени ботуши. Отдолу бяха облечени с нормални, елегантни, комфортни дрехи, за да останат по тях, както обеща Силвен. Но не уточни кога.
– Защо се налага да се обличаме по този начин?
– Струва ми се, че аз съм единственият човек в моето семейство, който не се перчи при всяка възможност – отбеляза мрачно Силвен, при което Кейд отново се разкикоти неудържимо.
– Какво? – попита недоумяващо той.
– Смяташ, че ти не се перчиш? – тя се опита да придаде деликатна изисканост на кикота и сумтенето си. Жълтите гумени ботуши я караха да се смее, реши тя. Би било престъпление да запази сериозно изражение, докато носеше такива ботуши,
– Като тийнейджър бях много срамежлив – призна той.
Кейд си представи театралната поза, с която той бъркаше шоколада. Спомни си абсолютната невъзмутимост, с която я беше съблазнил онази сутрин, когато беше влязла в лабораторията.
– Явно фазата е била съвсем кратка.
Той я изгледа озадачено, с което я накара да се запита дали не изпускаше нещо важно в характера му.
– Аз все още съм срамежлив.
Тя се разсмя неудържимо.
– Ти, срамежлив?
Той вдигна рамена и се съсредоточи върху пътя, без да се опитва да я убеди в правотата си.
Какво изпускаше тя? Защо Силвен се мислеше за срамежлив? Беше ли срамежлив с нея по някакъв начин?
– А какво общо има перченето с носенето на тези потресаващи костюми?
– Те обичат карнавални костюми. Миналата нова година майка ми и сестра ми ме навиха тримата да намъкнем костюми на крави. При това с вимета – в гласа му прозвуча отвращение, но Кейд беше убедена, че никой не можеше да го накара да направи нещо, което той не искаше.
Кейд се опита да си представи елегантния, страстен Силвен Марки предрешен като крава с виме. Оказа се учудващо лесно. Във въображението ѝ той се забавляваше диво, усмихваше се на тъмнокосата си сестра, която беше видяла в неговия фотоалбум.
Нещо в образа тласна тялото ѝ в усещане за свободно падане, сякаш след неочакваното откритие, сърцето ѝ беше изскочило.
– А за пенсионирането на папа трябваше да разиграем сценка, в която аз изпълнявах ролите на гангстер, каубой помияр на кафяви петна – първото куче на баща ми – в рамките на пет минути. Изцяло по вина на сестра ми, честна дума.
36
Pax Romana (на латински: