Андреа Камилери
Крадецът на закуски
Инспектор Монталбано #3
1
Събуди се в лошо настроение, а от изпотяването по време на неспокойния му сън заради килото и половина „сардини като птички коприварче“1, с които предната вечер се натъпка, чаршафите се бяха увили плътно около тялото му и му се стори, че се е превърнал в мумия. Надигна се, отиде в кухнята, отвори хладилника и изсипа в гърлото си половин бутилка леденостудена вода. Докато пиеше, погледна навън през отворения прозорец. Светлината на утрото обещаваше хубав ден, морето беше гладко като тепсия, а небето ясно и безоблачно. Монталбано, който се влияеше от това какво ще е времето, се почувства ободрен и в добро настроение, в което щеше да бъде през следващите часове. Все още беше твърде рано, затова отново си легна и се приготви за още два часа сън, издърпвайки чаршафа над главата си. Помисли си, както правеше винаги, преди да заспи, за Ливия в леглото й в Бокадасе, Генуа: тя беше вдъхновяващото присъствие във всяко негово пътуване, дълго или кратко, в „света на сънищата“, както се казваше в едно стихотворение на Дилън Томас2, което много му беше харесало.
Пътешествието му беше току-що започнало, но го прекъсна звънът на телефона. Стори му се, че този звук го прониза като свредел през едното ухо, за да излезе от другото, пробивайки мозъка му.
— Ало!
— С кого говоря?
— Първо ми кажи ти кой си.
— Катарела съм.
— Какво има?
— Извинете ме, но не познах гласа ви, комисерийо. Вероятно спите.
— Вероятно — да, в пет сутринта! Ще ми кажеш ли какво се е случило, без да продължаваш да ми танцуваш по нервите?
— Има убит в Мадзара дел Вало.
— Какво ме засяга това? Аз съм във Вигата.
— Ама вижте, комисерийо, умрелият…
Остави слушалката и изключи телефона. Преди да затвори очи, си каза, че може би го е търсил приятелят му Валенте, заместник-началник на полицията в Мадзара. Щеше да му се обади по-късно от кабинета си.
Капакът на прозореца се тресна с всичка сила в стената и Монталбано се изправи внезапно в средата на леглото с опулени от уплаха очи, убеден в просъницата, в която все още се намираше, че някой го простреля. За миг времето се беше променило, студеният и влажен вятър надигаше в морето вълни от жълта пяна, а цялото небе се беше покрило с облаци, които предвещаваха дъжд.
Стана, като проклинаше всички светци, отиде в банята, пусна душа и се насапуниса. Изведнъж водата спря. Във Вигата, а следователно и в Маринела, където живееше, вода имаше кажи-речи на всеки три дни. И тъй като никой не знаеше дали ще я пуснат на следващия ден, или следващата седмица, Монталбано беше взел мерки, като си беше поръчал да му инсталират на покрива цистерни с голяма вместимост, но явно този път водата не беше пускана повече от осем дни, а те му позволяваха само толкова време да може да се наслаждава на водната си независимост. Изтича в кухнята, сложи една тенджера под крана на чешмата, за да събере тънката струйка, която все още се процеждаше през него, като направи същото и с мивката в банята. С малкото събрана вода успя да отмие сапуна от себе си, но цялата тази суматоха, разбира се, не подобри настроението му.
Докато шофираше към Вигата, ругаейки всички шофьори, които според него с правилника за движение само си бършеха задниците, си спомни за обаждането на Катарела и за начина, по който той го беше изтълкувал. Той обаче никак не беше достоверен, защото ако Валенте имаше нужда от него за някакво убийство в Мадзара, щеше да го потърси вкъщи, дори и в пет сутринта, а не в полицейското управление. Въпросното тълкуване беше направил, за да изчисти съвестта си и да може да си поспи спокойно още два часа.
— Няма никой! — съобщи му Катарела веднага щом го видя, изправяйки се уважително на крака от стола в телефонната централа.
С Фацио бяха решили да го държат там, където, дори и да ги уведомяваше за безумни и невероятни обаждания, със сигурност щеше да направи по-малко бели, отколкото на което и да е друго място.
— Какво е днес, празник ли?
— Не, господине, комисерийо, не е празничен ден, но всички са на пристанището заради онзи, умрелия в Мадзара, за когото…, за когото ви се обадих, ако си спомняте, в часовете на тази ранна сутрин.
— Но ако мъртвият е в Мадзара, какво правят на пристанището?
— Не, господине, комисерийо, умрелият е тук.
1
Типично сицилианско ястие. В наименованието му се споменават птичките коприварче, които в миналото сицилианските благородници отстрелвали и консумирали с вътрешностите. Деликатесът бил недостъпен за обикновените хора, които го приготвяли с риба, подреждайки филенцата в тавата като наредени една до друга птички. — Б.пр.