— Но ако умрелият е тук, пресвети боже, защо ми казваш, че е умрял в Мадзара?
— Защото умрелият е от Мадзара, той там е работил.
— Катаре, разсъждавайки, така да се каже, както ти го правиш, ако убият тук, във Вигата, някой турист от Бергамо, ти какво ще ми кажеш? Че има умрял в Бергамо ли?
— Комисерийо, въпросът е, че… че този умрял е приходящ умрял. И така, той… него са го застреляли, докато той се намирал на палубата на един риболовен кораб от Мадзара.
— И кой го е застрелял?
— Тунизийците, комисерийо.
Обезсърчен, Монталбано се отказа да чуе останалата информация.
— Може би господин Ауджело е отишъл на пристанището?
— Да, господине.
Неговият заместник, Мими Ауджело, щеше да е много щастлив, ако той изобщо не се мерне на пристанището.
— Слушай, Катаре, аз трябва да напиша рапорта. Който и да ме търси — няма ме!
— Ало, комисерийо! Би трябвало да е госпожица Ливия, която е на тилифона от Генуа. Какво да правя, комисерийо? Да ви я прехвърля или не?
— Прехвърли ми я.
— Тъй като казахте преди по-малко от десет минути, че ви няма за никого…
— Катаре, казах ти да ми я прехвърлиш.
— Ало, Ливия? Здравей.
— Здравей — друг път! Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб. В дома ти телефонът дава свободно, но никой не го вдига.
— А, така ли? Забравих да го включа. Виж, направо ще си умреш от смях, но тази сутрин в пет часа ми се обадиха, че…
— Нямам никакво желание да се смея. Опитах в седем и половина, в осем и четвърт, след това опитах отново в…
— Ливия, обясних ти вече, че бях забравил…
— За мен. Просто беше забравил за мен. Вчера те предупредих, че ще се обадя към седем и половина, за да решим дали…
— Ливия, предупреждавам те, че тук вали и духа вятър.
— И какво от това?
— Знаеш, че при такова време настроението ми се влошава. Не бих искал дума по дума…
— Разбрах. Няма да ти се обаждам повече. Ти ми се обади, ако желаеш.
— Монталбано? Как си? Господин Ауджело ми съобщи всичко. Това, разбира се, е случай, който ще има международен отзвук. Не мислите ли?
Почувства се хванат натясно, не разбираше за какво му говори началникът на областната дирекция на полицията. Избра пътя на неопределеното потвърждение.
— Ех, така е, така е. Международен отзвук.
— И така, разпоредих господин Ауджело да говори с префекта3. Този казус, как да кажа, излиза извън нашата компетенция.
— Така е.
— Монталбано, добре ли се чувствате?
— Много добре. Защо?
— Не, нищо, но ми се стори, че…
— Леко главоболие, това е всичко.
— Днес какъв ден е?
— Четвъртък, господин началник.
— Слушайте, в събота искате ли да дойдете на вечеря у нас? Съпругата ми ще приготви спагети с отделяния от жлезите на сепията черен секрет. Да си оближеш пръстите.
Паста с чернилка от сепия.
С настроението, в което беше в този момент, би могъл да подправи сто кила спагети. Международен отзвук!?
Фацио нахлу като развилняло се прасе.
— Някой ще бъде ли така любезен да ми каже какво, по дяволите, се случва?
— Комисарю, не си го изкарвайте на мен само защото отвън духа вятър. Рано тази сутрин, преди да съобщя на господин Ауджело, аз лично казах да ви се обадят най-напред на вас.
— Кой, Катарела ли? Ако караш Катарела да ми се обади за нещо важно, означава, че си голям смръдльо. Знаеш много добре, че от този нищо не може да се разбере. Какво е станало?
— Моторен риболовен кораб от Мадзара, който, доколкото твърди капитанът му, ловял риба в международни води, е бил нападнат от катер на тунизийската брегова охрана, който е изстрелял по него цял картечен откос. Риболовният кораб е дал координатите си на катера „Светкавица“ от нашата бреговата охрана и е успял да избяга.
— Браво — каза Монталбано.
— На кого? — попита Фацио.
— На капитана на риболовния кораб, който, вместо да се предаде, е събрал кураж да избяга. И след това?
— Картечният откос е убил човек от екипажа.
— От Мадзара?
— Да и не.
— Искаш ли да ми обясниш?
— Някакъв тунизиец. Казват, че е работил с редовни документи. Почти всички екипажи са смесени. Първо, защото те са добри работници, и второ, ако ги спрат, те знаят как да говорят с онези.
3
Префектът е представител на правителството в съответната италианска провинция и оглавява префектурата, която е еднолична структура, подчинена на Министерството на вътрешните работи. — Б.пр.