— Искам да разбера повече за това — каза Монталбано. — Обади се в Монтелуза в дирекция „Чужденци“ и им кажи да ти изпратят някого, който говори арабски. Колкото е възможно по-бързо.
Фацио се отдалечи, последван от старата жена, която продължаваше да му говори. Комисарят седна на едно стъпало, запали си цигара и започна да се състезава с един гущер кой по-дълго ще издържи, без да се помръдне.
Бускаино, полицаят, който знаеше арабски, защото беше роден и живял в Тунис до петнайсетата си година, пристигна след по-малко от четирийсет и пет минути. Старицата, като чу, че новодошлият говори нейния език, реши веднага да им сътрудничи.
— Казва, че тя би искала да разкаже всичко на чичото — преведе Бускаино.
След детето излизаше наяве също и някакъв чичо?
— И кой, по дяволите, е той? — попита го смаяно Монталбано.
— Чичото, хъм, трябва да сте вие, комисарю — обясни полицаят, — това за тях е уважително обръщение. Казва, че вчера сутринта към девет часа Карима се е върнала дотук, взела е сина си и тичешком пак си е тръгнала. Казва също, че е изглеждала много разтревожена и уплашена.
— Има ли ключове за стаята на горния етаж?
— Да — каза полицаят, след като я попита.
— Поискайте да ви ги даде, за да направим оглед.
Докато се качваха по стълбите, старицата бърбореше непрекъснато, но Бускаино бързо превеждаше. Синът на Карима бил на пет години, майка му й го оставяла всеки ден, когато отивала на работа, момченцето се казвало Франсоа и било от някакъв преминаващ през Тунис французин.
В стаята на Карима, която беше образцово почистена, имаше двойно легло, креватче за момченцето, заслонено с перде, масичка с телефон и телевизор, по-голяма маса с четири стола около нея, тоалетка с чекмедженца и гардероб. Две от чекмедженцата бяха пълни със снимки. В единия ъгъл имаше килерче, затворено с пластмасова врата хармоника, в което се помещаваха тоалетната чиния, бидето и умивалникът. Тук ароматът от парфюма Volupte, който комисарят беше усетил в офиса на Лапекора, беше много силен. Освен балкончето имаше и прозорец, който се отваряше към задния двор, над добре поддържана зеленчукова градинка.
Монталбано взе една снимка, на която се виждаше красива трийсетгодишна мургава жена с огромни трескави очи и детенце на ръце.
— Попитай я дали това са Карима и Франсоа.
— Да — каза Бускаино.
— Къде са ходели да се хранят? Тук не виждам печка. Старата жена и полицаят разговаряха оживено, после Бускаино съобщи, че момченцето винаги ядяло при нея, както и Карима, когато си била вкъщи, нещо, което понякога се случвало, но предимно вечер.
— Приемала ли е мъже вкъщи?
Веднага щом чу превода, старицата очевидно се възмути. Малко липсвало Карима да се превърне в джин, свещена жена, нещо средно между човек и ангел, и тя никога не би направила харам, непозволени неща, защото си изкарвала прехраната като слугиня с пот на челото, чистейки мръсотията на хората. Била добра и щедра, давала й за пазаруване, за гледане на детето и за поддържане на ред в къщата много повече, отколкото тя можела да похарчи за това, но никога не си искала остатъка обратно. Чичото, тоест Монталбано, със сигурност беше справедлив и честен човек, затова как изобщо можеше да си помисли подобно нещо за Карима?
— Кажи й — каза комисарят, докато разглеждаше снимките от чекмеджето, — че Аллах е велик и милостив, но ако ми разказва небивалици, със сигурност той ще се обиди, тъй като заблуждава правосъдието, и тогава ще си има проблеми с него.
Бускаино съвестно преведе думите му и тогава старицата замлъкна, все едно пружината й се беше развила. След това обаче някакъв неин вътрешен ключ я нави отново и тя започна пак безспирно да говори. Чичото, който бил много мъдър човек, имал право, видял бил правилно. Много пъти през последните две години идвал да я търси някакъв млад мъж с голям автомобил.
— Попитай я какъв му е бил цветът.
Диалогът между старата и Бускаино беше дълъг и труден.
— Струва ми се, че казва сив.
— Какво са правили този младеж и Карима?
— Това, което правят мъжът и жената, чичо.
Старицата чувала над главата си как леглото скърца.
— Оставал да спи с Карима ли?
— Само веднъж, а на следващата сутрин я закарал на работа с колата си.
Но бил лош човек. Една нощ се вдигнала голяма врява.