Карима викала и плачела, след това лошият мъж си отишъл.
Тя изтичала горе и заварила Карима да хлипа, цялата в следи от ударите, които й бил нанесъл по голото тяло. За късмет Франсоа не се събудил.
— Случайно лошият мъж да е идвал в сряда вечерта да я търси?
— Чичото как ли го е отгатнал? Да, дошъл, но не правил нищо с Карима, а я закарал нанякъде с колата.
— В колко часа?
— Може би е било към десет вечерта. Карима свалила Франсоа при нея и й казала, че ще прекара нощта извън вкъщи. И наистина се върнала на следващата сутрин към девет часа, а после изчезнала с детето.
— Лошият мъж ли я придружавал?
— Не, дошла си с автобус. Лошият мъж обаче дошъл петнайсет минути след като Карима и синът й вече били тръгнали. Веднага щом разбрал, че жената я няма, се качил в колата си и отпрашил да я търси.
— Карима беше ли ви казала къде има намерение да отиде?
— Не, не беше говорила за това.
Тя ги била видяла да отиват пеша към старата част на Виласета, защото оттам минавали автобуси.
— Носела ли е куфар?
— Да, много малък.
— Нека старицата прегледа наоколо. И да каже дали липсва нещо от стаята.
Възрастната жена отвори гардероба и от него се разнесе ароматът на Volupte, издърпа няколко чекмеджета, поразрови се в тях.
Накрая каза, че Карима е сложила в малкия си куфар чифт панталони, блузка, пликчета, тя не носела сутиен. В него била напъхала също дрехи и бельо за смяна за малкия.
— Да погледне внимателно. Липсва ли друго?
— Да, голямата книга, която държала до телефона.
Оказа се, че въпросната книга е нещо като дневник. Със сигурност Карима го беше взела със себе си.
— Не мисли да стои дълго извън вкъщи — уточни Фацио.
— Попитай я — каза комисарят на Бускаино — дали Карима е прекарвала често нощите си навън.
— Не често, само понякога. Но винаги предупреждавала.
Монталбано благодари на Бускаино и го попита:
— Можеш ли да закараш Фацио до Вигата?
Фацио погледна изумено своя началник:
— Защо, вие какво ще правите?
— Аз ще остана тук още малко.
Сред многото снимки, които комисарят започна да разглежда, имаше голям жълт плик, а вътре в него двайсетина фотографии на Карима — гола, в предизвикателни пози, а някои направо безсрамни, нещо като каталог на стоката, която беше определено екстра качество. Чудно как такава жена като нея не беше успяла да си намери съпруг или богат любовник, който да я издържа, без да е принудена да проституира. Имаше и една снимка на Карима в напреднала бременност, която гледаше влюбено висок и рус мъж, на когото буквално се беше увесила на врата, вероятно бащата на Франсоа, преминаващият през Тунис французин. На другите снимки се виждаше Карима като дете с едно момченце, малко по-голямо от нея, приличаха си много, очите им бяха еднакви, без никакво съмнение бяха брат и сестра. Имаше твърде много снимки с брат си, правени през годините. Последната трябва да беше тази, на която Карима носи в ръце няколкомесечния си син и е с брат си, облечен в нещо като униформа и с автомат в ръце. Взе тази последна снимка и слезе по стълбите. Старицата мачкаше в едно хаванче кайма, към която добавяше зърна от варена пшеница. В друга чиния имаше готови за пържене шишчета с месо, всяко едно обвито в лозов лист. Монталбано събра пръстите си нагоре, във формата на артишок или ангинар, раздвижи ги от горе на долу и обратно. Старицата разбра въпроса. Посочи първо хавана:
— Кибех — взе след това в ръката си едното шишче. — Кебап.
Комисарят й показа снимките и сложи пръста си върху мъжа. Старата жена му отговори нещо неразбираемо. Монталбано се ядоса на себе си: защо ли му трябваше така спешно да отпраща Бускаино? След това си спомни, че тунизийците бяха делили с години живота си с французите. Затова опита на френски:
— Брат?
Очите на старицата се озариха.
— Да, това е брат й Ахмед.
— Къде е той?
— Не знам — каза възрастната жена, разпервайки ръце.
След този разговор, като диалог от учебник, Монталбано се качи отново по стълбите и взе снимката на Карима като бременна, на която беше с русия мъж.
— Това нейният съпруг ли е?
Старицата направи пренебрежителен жест:
— Просто е бащата на Франсоа. Лош човек.
Красивата Карима беше срещнала много лоши мъже и продължаваше да ги среща.
— Казвам се Айша — каза неочаквано старицата.