Монталбано си извади заключението, че е имало нещо като среща на високо равнище преди две години, на която по някакъв начин е била решена съдбата на горкия Лапекора.
— Слушай, заведи Франсоа на кино, ще успеете за последната прожекция, след това се върнете тук. Трябва да работя.
— Ало, Бускаино! Монталбано съм. Току-що разбрах цялото име на онази тунизийка, която живее във Виласета, спомняш ли си за нея?
— Как не! Карима.
— Казва се Карима Муса. Би ли могъл да направиш проучване за нея там при вас, в дирекция „Чужденци“?
— Комисарю, майтап ли си правите?
— Не, не се шегувам. Защо?
— Ама как?! С опита, който имате, да ми задавате такъв въпрос?
— Изразявай се по-ясно.
— Вижте, комисарю, дори и да ми кажете името на баща й и майка й, на бабите и дядовците й по бащина и на тези по майчина линия, мястото и датата на раждането й, такава справка не може да се направи.
— Пълна мъгла ли е?
— И как би могло да е различно? В Рим могат да коват каквито си искат закони, но тук при нас тунизийци, мароканци, либийци, онези от Зелени нос и Шри Ланка, нигерийци, руандийци, албанци, сърби, хървати влизат и излизат както им е угодно и както им харесва. Като в Колизеума е — няма нито една врата, която да се затваря. Фактът, че онзи ден узнахме адреса на тази Карима, се причислява към чудодейните явления, а не към делничната работа.
— Ти обаче за всеки случай опитай.
— Монталбано? Каква е тази история, че сте ходили да залавяте някакъв крадец на закуски? За някакъв маниак ли става дума?
— Ама не, господин началник, отнася се за едно дете, което от глад започнало да краде закуските на другите деца. Това е всичко.
— Как така „това е всичко“! Знам много добре, че вие от време на време, как да кажа, се измъквате по тангентата, но този път откровено ми се струва, че…
— Господин началник, уверявам ви, че това повече няма да се повтори. Беше абсолютно наложително да го заловя.
— Хванахте ли го?
— Да.
— И какво направихте с него?
— Заведох го вкъщи, Ливия се грижи за него.
— Монталбано, полудели ли сте? Веднага го върнете на родителите му!
— Няма такива, може би е сираче.
— Какво означава „може би“? Направете проучване, свети боже!
— Правя го, но Франсоа…
— О, боже, кой е този?
— Детето се казва така.
— Не е италианче?
— Не, тунизийче е.
— Слушайте, Монталбано, нека да приключим засега, разсеян съм. Но утре елате в Монтелуза, за да ми обясните всичко.
— Не мога, трябва да бъда извън Вигата. Повярвайте ми, много е важно, но не е защото искам да се измъкна.
— Тогава ще се видим следобед. Препоръчвам ви да не отсъствате. Изгответе си план за защита, ще бъде и народният представител Пенакио…
— Онзи, който е обвинен за съучастничество с мафията?
— Същият. Подготвя запитване до министъра. Иска главата ви.
Ама, разбира се, защото точно той, Монталбано, беше водил следствието срещу депутата.
— Николо? Монталбано съм. Трябва да те помоля за една услуга.
— Няма да ти е за пръв път. Казвай.
— Още дълго ли ще се задържиш в „Свободна мрежа“?
— Ще прочета новините в полунощ и след това се прибирам вкъщи.
— Сега е десет часът. Ако до половин час съм при теб и ти донеса една снимка, ще успеете ли да я излъчите в последната информационна емисия?
— Разбира се, чакам те.
Инстинктивно веднага беше усетил, че историята с моторния риболовен кораб „Сантопадре“ не беше читава, и направи всичко възможно, за да остане встрани от нея. Сега обаче случаят го беше хванал за косата и удари главата му със сила, както се наказват котките, за да се отучат да пикаят където не трябва. Щеше да е достатъчно Ливия и Франсоа да се бяха върнали малко по-късно, детенцето нямаше да види снимката на вуйчо си, вечерята им щеше да протече спокойно и всичко щеше да тръгне в правилната посока. И прокле своя неотменен характер на ченге. Някой друг на негово място щеше да каже: „А, така ли? Детето разпознало вуйчо си? Гледай ти, какъв любопитен случай!“.
И щеше да поднесе към устата си първата вилица с набодената на нея храна. А всъщност той не можеше да не отиде, нямаше как да не си счупи рогата. „Инстинкт за лов“, го беше нарекъл Хамет13, който разбираше от тези работи.
13
Дашиъл Хамет (1894–1961) — американски писател, автор на детективски романи и разкази. — Б.пр.