— Не е ли възможно това да е само съвпадение на имена? — провокира го Валенте.
— Ех, не! Съвсем ясно се изрази пред мен! Уточни, че е изпратен от вестника. Значи, ме е излъгал.
— Знаете ли дали е имал роднини в Сицилия? — намеси се за пръв път Монталбано.
— Не знам, не сме говорили за това. Но ако имаше такива в Мадзара, нямаше да се обърне към мен.
Валенте и Монталбано се консултираха един друг, като непрекъснато се споглеждаха. Монталбано мълчаливо даде съгласието си на своя приятел да направи своя пушечен изстрел.
— Говори ли ви нещо името Ахмед Муса?
Не беше пушечен изстрел, а истински оръдеен залп. Рахман подскочи от стола, но се свлече като размекнат върху него:
— Какво… какво… общо има Ахмед Муса? — запелтечи началният учител, на когото започваше да не му стига въздух.
— Простете ни невежеството — продължи неумолимо Валенте. — Но кой е този господин, който толкова ви плаши?
— Терорист. Човек, който… убиец. Жесток човек. Ама какво… какво общо има той?
— Имаме причина да смятаме, че Бен Дхахаб в действителност е бил Ахмед Муса.
— Чувствам се зле — каза полугласно преподавателят Рахман.
От разтърсващите думи на покъртения Рахман разбраха, че Ахмед Муса, чието истинско име повече се прошепваше, отколкото да се казва на глас, и чието лице на практика беше непознато, от доста време бил основал някаква полувоенна групировка от отчаяни мъже. Във въстанието преди три години се представил с недвусмислената си визитна картичка, вдигайки във въздуха малък киносалон, в който прожектирали френски анимационни филмчета за деца. Сред зрителите били най-щастливи онези, които загинали, защото десетки други ослепели, били осакатени или обезобразени за цял живот. Национализмът, изповядван в групировката, поне чрез проявленията си бил почти абсурден заради своята крайност. На Муса и хората му се гледало с подозрение дори и от страна на най-фанатичните интегралисти. Притежавали купища пари, на практика неограничени, които не се знаело откъде идват. За главата на Ахмед Муса била определена голяма парична награда от правителството. Това беше всичко, което знаеше учителят Рахман, и идеята, че е подпомогнал по един или друг начин терориста, толкова го беше разтревожила, че трепереше и се олюляваше, сякаш беше обзет от жестока маларична треска.
— Ама вие сте били измамени — опита се да го утеши Монталбано.
— Ако се боите от последствията — добави Валенте, — ние можем да свидетелстваме за вашата чистосърдечност, плод на най-добрите ви намерения.
Рахман поклати глава. Обясни, че не става дума за страхове, а за ужас. Ужас от факта, че животът му дори и за кратко се е кръстосал с този на един хладнокръвен убиец на деца, на невинни създания.
Утешиха го възможно най-добре, сбогуваха се с него, молейки го да не казва нито дума на никого за срещата им, дори на своя колега и приятел Ел Мадани. Ако отново имат нужда от него, щели да му се обадят.
— Също и през нощта, без да се притеснявате — каза началният учител, на когото в този момент му беше трудно да говори италиански.
Преди да започнат да размишляват върху всичко, което бяха узнали, казаха да им донесат кафе и го изпиха бавно и мълчаливо.
— Ясно е, че този не се е качил на кораба, за да трупа опит — заговори Валенте.
— Нито пък да бъде убит.
— Трябва да чуем какво ще ни разкаже капитанът на риболовния кораб.
— Тук ли искаш да го извикаш?
— Защо не?
— Ще ти повтори това, което вече е казал и на Ауджело. Може би е по-добре първо да се опитаме да разберем какво мислят по въпроса други в тези среди. Дума оттук, дума оттам, възможно е да научим и повече.
— Ще го възложа на Томазино.
Монталбано присви устни. Заместникът на Валенте му беше направо антипатичен, но това не беше добър довод и дори не беше никакъв довод, за да му го каже.
— Според теб не става, нали?
— Според мен? Според теб трябва да става. Хората са си твои и ти ги познаваш по-добре от мен.
— Хайде, Монталбано, не ставай гаден.
— Добре де. Не го намирам за много подходящ. Помисли: човек, като го види пред себе си с това изражение на бирник, дали ще започне да му се изповядва?
— Имаш право. Ще го възложа на Триподи. Той е буден младеж, ловък, а и баща му е рибар.
— Освен това въпросът е да разберем точно какво се е случило в нощта, когато риболовният кораб се е натъкнал на катера от бреговата охрана. Както и да нагласяваш историята, все има нещо, което да не пасва.