— Всичко наред ли е там?
— Събуди ни с твоето обаждане.
Как не, изобщо не беше разтревожена за него!
— Спите ли?
— Да, къпахме се дълго, а водата беше топла.
Забавляваха се, но без него.
— Яде ли? — попита го Ливия от чиста любезност.
— Сандвич. На половината път съм, най-много след час съм във Вигата.
— Ще се прибираш ли вкъщи?
— Не, отивам в полицейското управление, ще се видим довечера.
Разбира се, това беше плод на неговото въображение, но му се стори, че почти чу въздишка на облекчение от другата страна на линията.
Забави се обаче повече от час, за да се върне във Вигата. Точно на влизане в селището, на пет минути път от работата му, колата внезапно реши да стачкува. Нямаше никакъв начин да я накара да тръгне. Монталбано слезе, отвори капака и погледна мотора. Чисто символичен жест, нещо като езотеричен ритуал, тъй като не разбираше нищо от двигатели. Ако му бяха казали, че моторът й е с въже или с усукан ластик, като в някои играчки, може би щеше да повярва. Минаха двама карабинери с кола, продължиха, след това спряха и върнаха на заден, явно се бяха усъмнили в нещо. Единият беше ефрейтор, а другият, който нямаше нашивки, шофираше. Комисарят никога не ги беше виждал, нито пък те познаваха Монталбано.
— Може ли да направим нещо? — попита го любезно ефрейторът.
— Благодаря. Не разбирам защо автомобилът ми изведнъж изгасна.
Паркираха тяхната кола на ръба на шосето и слязоха. Следобедният автобус Вигата — Фиака спря на малко разстояние от тях и в него се качиха двойка старци.
— Струва ми се, че моторът е наред — направи диагностиката карабинерът. И добави с усмивка: — Искате ли да погледнем бензина?
Нямаше нито капчица, дори за кадем.
— Да направим така, господин…
— Мартинес. Счетоводител Мартинес — каза Монталбано.
Никога не трябваше да се разбира, че комисар Монталбано е бил подпомогнат от карабинерите.
— Да направим така, счетоводителю, изчакайте ни тук. Ще отидем до най-близката бензиностанция и ще донесем гориво, колкото е необходимо, за да стигнете до Вигата.
— Наистина сте много любезни.
Тръгнаха, а Монталбано се качи в колата си, запали цигара и непосредствено след това чу зад гърба си някакъв клаксон, който му свиркаше.
Беше от автобуса Фиака — Вигата, който не можеше да мине. Монталбано слезе и с жестове обясни, че колата му е повредена. Шофьорът с мъка го заобиколи и след като подмина колата на комисаря, спря на същото място, където беше спрял и автобусът, който мина в обратната посока. Слязоха четирима души.
Монталбано остана да се взира в него, докато потегляше към Вигата. След това видя, че карабинерите се връщаха.
Пристигна в полицейското управление, когато вече беше четири следобед. Ауджело го нямаше, от Фацио подразбра, че му е изпуснал дирята още от сутринта. Беше се появил към девет и повече никой не го беше виждал. Монталбано се ядоса.
— Тук всеки прави каквото си поиска! Без да му пука за другите! Вероятно Рагонезе имаше право?
Не беше се случило нищо ново. А, обадила се вдовицата Лапекора, за да съобщи на комисаря, че погребението на съпруга й щяло да бъде в сряда сутринта. Освен това тук бил земемерът Финокиаро, който дошъл в два часа и оттогава го чакал, за да говори с него.
— Познаваш ли го?
— По физиономия. Пенсионер е, мъж на възраст.
— Какво иска?
— Не поиска да ми каже. Но ми се струва леко разстроен.
— Покани го да влезе.
Фацио имаше право, земемерът изглеждаше твърде разтревожен. Комисарят го настани да седне.
— Може ли да ми дадете малко вода? — попита земемерът. Личеше си, че гърлото му е пресъхнало.
Като изпи водата, каза, че се казва Джузепе Финокиаро, на шейсет и пет години, ерген, земемер в пенсия, живеещ на улица „Маркони“ трийсет и осем. Неосъждан, без дори някога да му е съставян акт като шофьор.
Спря и доизпи остатъка от водата в чашата.
— Днес в тринайсет часа показаха една снимка по телевизията на жена с дете. Казаха да се обръщаме към вас, ако ги разпознаем.
— Да.
Да, и толкова. В този момент дори само сричка в повече можеше да провокира някакво съмнение или размисъл у земемера.
— Познавам жената. Казва се Карима. Детенцето никога не съм го виждал, напротив дори не знаех, че тя има син.