— Знаеш ли, Салво? Подреди го само за два часа.
Подлогът беше пропуснат, но беше ясно, че говореше за Франсоа, бившия крадец на закуски и понастоящем гений в семейството.
— Ти ли му го подари?
Ливия избегна отговора.
— Можеш ли да дойдеш с мен на плажа?
— Сега или след като се наям?
— Сега.
Светеше слаба луна. Вървяха мълчаливо. Пред една пясъчна купчинка Ливия въздъхна тъжно:
— Да знаеш какъв замък беше направил! Фантастичен! Изглеждаше като сътворен от Гауди14.
— Ще има време да направи и друг — беше решил обаче да не се предава като ченге, но най-вече от ревност. — В кой магазин намери този пъзел?
— Не съм го купила аз. Днес следобед мина набързо Мими. Този пъзел е от неговия племенник, който…
Обърна гръб на Ливия, сложи ръцете си в джобовете и се отдалечи, като междувременно виждаше десетки разплакани племенници на Мими Ауджело, чиито играчки системно бяха ограбвани от чичо им.
— Хайде, Салво, не се прави на глупак! — каза Ливия, настигайки го. Опита се да сложи ръката си под неговата, но Монталбано се отдръпна. — Върви по дяволите! — каза тихичко Ливия и се върна вкъщи.
И сега какво да прави? Ливия се измъкна от кавгата и той трябваше сам да си излее душата. Закрачи по мокрия пясък, като накваси обувките си, и изпуши десет цигари.
„Какъв съм глупак! — каза си в един момент. — Ясно е, че Мими харесва Ливия, а и на нея той й е симпатичен. Но като оставя това настрана, правя така, че Мими да се чувства щастлив. Очевидно е, че той се забавлява, като ме кара да се ядосвам. Води с мен изтощителна война, както правя и аз с него. Сега трябва да помисля за «контраофанзива».“
Върна се вкъщи. Ливия седеше пред телевизора, но беше намалила звука почти докрай, за да не събуди Франсоа, който спеше в леглото им.
— Наистина те моля да ме извиниш — каза, отивайки към кухнята.
Във фурната намери запечени барбуни с картофи, галета и розмарин, които ухаеха умопомрачително. Седна и боцна първата хапка: пълна наслада. Ливия се появи зад гърба му и го погали по косата.
— Харесва ли ти?
— Превъзходно е. Трябва да кажеш на Аделина…
— Аделина тази сутрин дойде, видя ме, каза „Не искам да ви безпокоя“, врътна се и си отиде.
— Искаш да кажеш, че тези запечени с картофки барбуни си ги направила ти?
— Разбира се.
За миг, но само за миг запечените барбуни му приседнаха при мисълта, която му мина през главата: направила ги е, за да ми се извини заради историята с Мими. След това обаче вкусното ястие взе надмощие над него.
Преди да седне до Монталбано да погледа телевизия, Ливия се спря, за да разгледа с възхищение пъзела. След като Салво вече беше дал изблик на чувствата си, тя можеше свободно да му говори за него:
— Бързината, с която го нареди, беше удивителна. Аз и ти щяхме да загубим повече време.
— Или щяхме да се отегчим още преди да сме започнали.
— Виж ти, Франсоа също намира пъзелите за скучни, защото се редели задължително по някаква схема. Казва, че всяко късче било изрязано така, че да може да влезе в другото. А всъщност щяло да бъде по-добре, ако пъзелът предвиждал повече решения!
— Това ли ти каза?!
— Да. И много добре се изрази, тъй като аз го подтиквах.
— Тоест?
— Мисля, че го разбрах какво иска да каже. Той вече знаеше за Статуята на свободата и когато нареди главата й, беше наясно как да продължи по-нататък, принуден да го направи, защото производителят на пъзела е нарязал парченцата по определен начин и иска играчът да следва неговата схема. Дотук ясно ли се изразих?
— Достатъчно ясно.
— Той каза, че е хубаво, ако играчът е поставен в ситуация, в която той да създаде свой алтернативен пъзел, дори и със същите елементи. Това разсъждение не ти ли се струва изключително за толкова малко дете?
— Днес децата се развиват преждевременно — каза Монталбано и едновременно с това изруга всички светци заради баналното си наблюдение. Никога не беше говорил за деца и трябваше, волю-неволю, да повтаря някакви заучени фрази.
Николо Дзито обобщи комюникето на тунизийското правителство във връзка с инцидента с риболовния кораб. След своевременно направените разследвания тунизийското правителство не можеше да стори друго, освен да върне протестната нота на италианското правителство, което не възпрепятстваше своите моторни риболовни кораби да навлизат в тунизийските териториални води. В онази нощ един тунизийски военен катер забелязал риболовен кораб на няколко мили от Сфакс. Заповядал му да спре, но риболовният кораб се опитал да избяга. С картечницата от катера бил изстрелян предупредителен откос, който, за нещастие, поразил и убил тунизийския моряк Бен Дхахаб, на чието семейство правителството на Тунис вече е изпратило значителна помощ. Нека злощастният инцидент послужи като предупреждение.
14
Антони Гауди (1852–1926) — прочут испански архитект, един от най-големите новатори в областта на архитектурата. — Б.пр.