— Помогна ми да го прозра детето, Франсоа, което си играеше с пъзела.
— Но защо ли го е направила? Ревнувала го е от тунизийската чистачка ли?
— Не. Госпожа Лапекора е скъперница, както каза шофьорът на автобуса. Изплашила се е, че заради тази жена съпругът й ще изхарчи всичко, което е притежавал. А освен това е имало и подбуждащ елемент.
— Какъв?
— След това ще ти съобщя за него. Нали знаеш какво казва Катарела? Скъперничеството е лош порок. Помисли само: заради сребролюбието си е привлякла вниманието на Лопипаро върху себе си точно когато е трябвало да впрегне всичките си усилия да остане незабелязана.
— Загубих първия половин час, за да открия къде живее старицата, след това още половин час, за да я убедя, защото не искаше да ми се довери, беше изплашена. Успокои се чак когато я накарах да излезе от вкъщи и видя колата с надписи „Полиция“. Събра си багажа в един вързоп и се качи в автомобила. Няма да ви казвам за плача на детето, когато я видя да идва изненадващо! Прегръщаха се силно. Дори вашата госпожа се трогна.
— Благодаря ти, Галу!
— Кога трябва да мина през дома ви, за да я върна в Монтелуза?
— Не се притеснявай, това е моя грижа.
Семейството им неумолимо се уголемяваше. Сега в Маринела беше дори баба Айша.
Телефонът дълго звъня, но никой не отговаряше; вдовицата Лапекора не си беше у дома. Разбира се, беше излязла, за да пазарува. Макар че за това можеше да има и друго обяснение. Набра номера в дома на Козентино. Телефона вдигна симпатичната и мустаката съпруга на частния охранител. Говореше тихо:
— Съпругът ви спи ли?
— Да, да, комисарю. Искате ли да го извикам?
— Няма нужда. Поздравете го от мен. Слушайте, госпожо, звъннах на госпожа Лапекора, но не отговаря. Знаете ли случайно…
— Тази сутрин няма да я намерите, комисарю. Отпътувала е при сестра си във Фиака. Отиде днес, защото утре в десет часа е погребението на горкичкия…
— Благодаря, госпожо.
Затвори телефона. Може би това, което трябваше да направи, нямаше да е толкова сложно.
— Фацио!
— На вашите заповеди, комисарю.
— Ето ти ключа от офиса на Лапекора, „Салита Гранет“ двайсет и осем. Влез и вземи връзката с ключове, която е в средното чекмедже на бюрото. Има закачена табелка, на която пише „къща“. Трябва да е резервната връзка с ключове, която е държал в офиса си. Отиваш там, където живее госпожа Лапекора, и с тези ключове отваряш.
— Момент. Ами ако вдовицата е вътре?
— Няма я, извън селището е.
— Какво трябва да направя?
— В стаята, в която се хранят, има бюфет със стъклени витрини. Вътре има чинии, чаши, подноси, все такива неща. Вземи каквото решиш, но да не може да каже, че не е нейно, идеално би било чашка от някой сервиз, и я донеси тук. Препоръчвам ти след това да върнеш ключовете в чекмеджето в офиса.
— Но ако вдовицата, връщайки се, забележи, че й липсва чашката?
— Нас това изобщо не ни засяга. След това направи още нещо. Обади се на Якомуци и му кажи, че в рамките на деня искам ножа, с който са убили Лапекора, да пристигне при мен. Ако няма хора, по които да ми го изпрати, отиди ти да го вземеш.
— Монталбано? Валенте е на телефона. Можеш ли да дойдеш в Мадзара днес към четири следобед?
— Ако тръгна веднага — да. Защо?
— Ще дойде капитанът на риболовния кораб. За мен ще е удоволствие, ако присъстваш.
— Признателен съм ти. Твоят човек успя ли да разбере нещо?
— Да, като за това не е била нужна голяма вещина, каза ми той. Моряците от риболовния кораб говорят за случката доста свободно.
— Какво казват?
— Ще ти съобщя, като дойдеш.
— Не, кажи ми сега, така ще го обмисля по време на пътуването.
— Виж, убедени сме, че екипажът знае малко или нищо за инцидента. Всички твърдят, че плавателният съд е бил малко извън нашите териториални води и че през нощта тъмнината е била непрогледна, но на радара са видели ясно един шлеп по техния курс.
— И защо са продължили?
— Защото на никого от екипажа не му е хрумнало, че може да се касае за тунизийски катер или каквото е било. Пак ти повтарям, че са били вече в международни води.
— А след това?
— После напълно неочаквано идва сигнал да спрат. Хората от екипажа, не знам за капитана, си помислили, че е проверка от Финансовата гвардия. Спрели, но чули арабски говор. В този момент тунизиецът отишъл на кърмата и си запалил цигара. Тогава онези го застреляли. Едва след всичко това риболовният кораб избягал.