— А после?
— После какво, Монталба? Колко време трябва да продължава телефонният ни разговор?
14
В пълна противоположност с по-голямата част от морските вълци, Анджело Престия, капитан и собственик на моторния риболовен кораб „Сантопадре“, беше дебел и потен. Потеше се обаче, защото такава му беше натурата, а не заради въпросите, които му задаваше Валенте. Дори напротив — по отношение на разпита изглеждаше не само спокоен, но и леко отегчен.
— Няма да се оставям да ме предумвате само защото ви е дошъл кефът да подхващате отново тази история, която вече е минала и заминала.
— Нас ни интересува само да си изясним някои дребни подробности, след това сте свободен да си вървите — каза му окуражително Валенте.
— О, свети боже, давайте тогава да ги чуем!
— Винаги сте заявявали, че тунизийският катер е действал незаконно, тъй като вашият риболовен кораб се е намирал в международни води. Потвърждавате ли го?
— Разбира се, че го потвърждавам. Макар че не разбирам защо се интересувате от факти, които засягат пристанищните власти.
— Ще разберете по-късно.
— Извинете, ама няма какво да разбирам! Тунизийското правителство издаде ли комюнике, да или не? Тогава защо искате да ви го повтарям до втръсване?
— Вече има едно противоречие — отбеляза Валенте.
— Какво е то?
— Например казвате, че нападението е извършено в международни води, докато те твърдят, че сте навлезли в техни води. Не ви ли се струва противоречиво, да или не, хайде да започнем да говорим и ние като вас?
— Не, господине, няма противоречие. Има грешка.
— Чия?
— Тяхна. Вижда се, че те са сбъркали, пресмятайки нашите координати, позицията ни.
Монталбано и Валенте си размениха бързо погледи, като с тях се разбраха, че трябва да преминат към втората част на разпита, който предварително бяха съгласували помежду си.
— Господин Престоя, вие имате ли предишни наказания?
— Не, господине.
— Били сте арестуван.
— Колко ви харесват старите истории! Да, господине, бях арестуван, защото един педераст, рогоносец, ми желаеше злото и ме натопи. Но съдията разбра, че този кучи син го е излъгал, и ме освободи.
— За какво ви обвиниха?
— За контрабанда.
— За цигари или за дрога?
— За нея.
— И тогавашният ви екипаж е бил задържан, така ли е?
— Да, господине, но всички се оказаха невинни като мен.
— Кой беше съдията, който реши да не ви се повдига обвинение?
— Не си спомням.
— Не се ли е казвал Антонио Белофиоре?
— Ах, да, струва ми се, че да.
— Знаете ли, че миналата година го вкараха в затвора, защото нагласял процесите?
— Не, не знаех. Прекарвам повече време в морето, отколкото на земята.
Друго бързо споглеждане и топката премина в Монталбано.
— Да оставим тези стари истории — подхвана комисарят. — Член ли сте на кооперацията?
— „Коримад“.
— Какво означава?
— Кооперация на рибарите от Мадзара.
— Тунизийските моряци, които трябва да качвате на палубата, вие ли си ги избирате, или ви ги посочва кооперацията?
— Посочва ни ги кооперацията — отговори Престия и започна да се поти повече от обикновено.
— Знаем, че кооперацията ви е дала името на друг човек, но вие сте си избрали Бен Дхахаб.
— Чуйте ме, аз този Дхахаб не го познавах, никога преди това не го бях виждал. Когато се появи на борда пет минути преди да отплаваме, си помислих, че е този, когото ми бяха посочили от кооперацията.
— Тоест Асан Тариф?
— Струва ми се, че така се казваше.
— Добре де, как така кооперацията не ви е поискала обяснение?
Капитан Престия се усмихна, но лицето му беше напрегнато и вече цялото окъпано в пот.
— Тези неща се случват всеки ден! Сменят се помежду си, важното е да няма протестиращи.
— И как така Асан Тариф не е протестирал? В края на краищата е загубил един работен ден.
— И питате мен? Попитайте него.
— Направих го — каза спокойно Монталбано.
Валенте го погледна учудено, тази част не я бяха съгласували.