— И какво ви разказа? — попита го почти предизвикателно Престия.
— Че Бен Дхахаб отишъл при него предния ден, попитал го дали той е от списъка за качване на „Сантопадре“, и когато потвърдил, онзи му казал да не се мярка три дни и му платил колкото за цяла седмица.
— За това не знам нищо.
— Оставете ме да довърша. След като нещата стоят по този начин, Дхахаб не се е качил на кораба, защото е имал нужда от работа. Имал е пари. Следователно причината да се качи на кораба е била друга.
Валенте следеше с напрегнато внимание уловката, капана, който Монталбано приготвяше на Престия. Историята, че въображаемият Тариф е взел пари от Дхахаб, комисарят очевидно си беше измислил и трябваше само да се разбере накъде биеше.
— Знаете ли кой беше Бен Дхахаб?
— Тунизиец, който търсеше работа.
— Не, скъпи, бил е един от големите играчи в трафика на наркотици.
Докато Престия пребледняваше, Валенте разбра, че сега е негов ред. В душата си се засмя удовлетворено, защото с Монталбано представляваха обаятелно дуо, от типа на Тото и Пепино15.
— Виждам, че зле сте се подредили, господин Престия — подхвана почти по бащински Валенте, изпълнен със състрадание към него.
— Ама защо?
— Ама как защо, не ви ли е ясно? Трафикант на наркотици от калибъра на Бен Дхахаб се качва с цената на всичко на вашия риболовен кораб. След като и вие си имате вашите предишни грехове. Два въпроса. Първият: колко прави едно плюс едно? Вторият: какво се обърка онази нощ?
— Искате да ме докарате до просешка тояга? Искате да ме съсипете!
— Вие самият, със собствените си ръце го правите.
— Е, не! Е, не! Чак до такава степен — не! — каза твърде изнервено Престоя. — Бяха ми гарантирали, че… — спря и си избърса потта.
— Какво ви бяха гарантирали? — попитаха едновременно Монталбано и Валенте.
— … Че няма да имам неприятности и главоболия.
— Кой?
Капитан Престия сложи едната си ръка в джоба, издърпа портфейла си, извади от него визитна картичка и я подхвърли на бюрото на Валенте.
След като приключи с Престия, Валенте набра номера, който беше на визитната картичка. Префектурата в Трапани.
— Ало? Обажда се заместник-началникът на полицията в Мадзара. Бих искал да говоря с комендатор Марио Спадача, началник на кабинета.
— Един момент, моля.
— Добър ден, господин Валенте. Аз съм Спадача.
— Комендаторе, безпокоя ви по въпрос, който е свързан с убийството на тунизиеца на риболовния кораб…
— Ама не се ли изясни всичко? Правителството на Тунис…
— Да, знам, комендаторе, но…
— Защо се обаждате на мен?
— Защото капитанът на риболовния кораб…
— Ви е казал моето име?
— Даде ни вашата визитна картичка. Пазеше я като… като гаранция.
— В действителност е.
— Моля?
— Веднага ще ви обясня. Вижте, преди време Негово Превъзходителство…
„Ама тази титла не беше ли премахната в средата на века?“ — запита се Монталбано, който слушаше на другата линия.
— … Негово Превъзходителство префектът получи молба, която се отнасяше до това да окаже максимална подкрепа на тунизийски журналист, който искаше да прави някакво щекотливо разследване сред своите сънародници, и затова, между другото, искаше да се качи и на кораб. Негово Превъзходителство ме натовари да се заема със задачата. Беше ми посочено името на капитан Престия като човек, на когото може да се доверя напълно. Престия обаче изпитваше страх да не се забърка в някакви каши с борсата по труда. Затова му дадох визитната си картичка. Това е всичко.
— Комендаторе, много съм ви признателен за изчерпателното обяснение — каза Валенте и прекъсна връзката.
Останаха мълчаливо да се гледат.
— Или е голям лайнар, или се прави на такъв — каза Монталбано.
— Тази история започва да ми мирише, не — направо ми вони — каза замислено Валенте.
— Дори и на мен — каза Монталбано.
Мислеха каква да е следващата им стъпка, когато телефонът иззвъня.
— Казах ви, че ме няма за никого! — отговори раздразнено Валенте, но се заслуша за момент, а после подаде слушалката на Монталбано.
Преди да тръгне за Мадзара, комисарят беше казал в полицейското управление къде биха могли да го открият в случай на нужда.
15
Артистичните имена на едни от най-прославените комици на Италия Антонио де Куртис (1898–1967) и Джузепе де Филипо (1903–1980). — Б.пр.