ЗА НУЖДИТЕ НА ТВЪРДЕ ВАЖНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТНАСЯЩО СЕ ДО УБИЙСТВОТО НА ДВЕ ТУНИЗИЙКИ ИМЕНА КАРИМА И АЙША МИ Е АБСОЛЮТНО НЕОБХОДИМО ДА НАУЧА ИМЕТО И АДРЕСА СОБСТВЕНИК МПС РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР АМ 237 GW СТОП МОЛЯ ЗА ЛЮБЕЗЕН ОТГОВОР ЕКСПЕДИТИВНОСТ СТОП ДОЛУПОДПИСАНИЯТ САЛВО МОНТАЛБАНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ ВИГАТА ПРОВИНЦИЯ МОНТЕЛУЗА
В „Гражданска регистрация на МПС“, преди да предадат факса според получените разпореждания на отговорното лице, щяха да му се изсмеят зад гърба, смятайки го за наивник или тъпак заради начина, по който беше оформил молбата си. Отговорното лице обаче, след като разбереше сценария, тоест предизвикателството, скрито в съобщението му, щеше да бъде принудено да направи контраход. Точно както искаше Монталбано.
16
Кабинетът на Монталбано се намираше на противоположната страна на входа на полицейското управление и въпреки това комисарят чу крясъците, които започнаха да се разнасят, когато пристигна колата на Фацио с вдовицата Лапекора в нея. Журналистите и фотографите бяха един файтон хора, но към тях, изглежда, се бяха присламчили десетки безделници и любопитни нахалници.
— Госпожо, защо са ви арестували?
— Погледнете насам, госпожо!
— Направете път! Направете път!
След това настъпи относително спокойствие и на вратата му се почука. Беше Фацио.
— Как мина?
— Не оказа голяма съпротива. Разбунтува се, когато видя журналистите.
— А синът й?
— На гробищата имаше някакъв мъж до нея и всички му изказваха съболезнованията си. Стори ми се, че е синът й. Но когато казах на вдовицата, че трябва да дойде с нас, той й обърна гръб и се отдалечи. Затова не може да е бил синът й.
— А всъщност е бил той, Фацио. С твърде нежна душа, за да присъства на ареста на майка си. Ужасен е от идеята, че трябва да плаща съдебните разноски. Покани госпожата да влезе.
— Като крадла! Като крадла се отнасяте с мен! — избухна вдовицата веднага щом се изправи пред комисаря.
Физиономията на Монталбано стана навъсена.
— Отнесли сте се зле с госпожата?!
Като в сценарий Фацио се престори, че е смутен.
— С оглед на това, че ставаше дума за арест…
— Кой изобщо ви е говорил за арест? Заповядайте, госпожо, моля ви за извинение заради неприятното недоразумение. Ще ви отнема само няколко минути, времето, което е необходимо, за да се протоколират някои ваши отговори. След това се връщате вкъщи и всичко приключва.
Фацио седна пред пишещата машина, а Монталбано се разположи зад бюрото си. Вдовицата, изглежда, малко се беше поуспокоила, но комисарят виждаше как сухожилията й подскачат под кожата като бълхите по някое бездомно куче.
— Госпожо, поправете ме, ако греша. Казахте ми, спомняте ли си, че сутринта, когато е убит вашият съпруг, сте станали от леглото, отишли сте в банята, облекли сте се, взели сте си чантата от трапезарията и сте излезли? Правилно ли го казах?
— Много правилно.
— Не сте забелязали нищо неестествено в дома си?
— Какво трябваше да забележа?
— Например че вратата на кабинета, противно на обичайното, е била затворена.
Беше се опитал да отгатне и успя. Лицето на госпожата, както беше почервеняло, пребледня. Но гласът й остана твърд.
— Струва ми се, че беше отворена, съпругът ми никога не я затваряше.
— Е, не, госпожо. Когато влязох с вас в дома ви на връщане от Фиака, вратата беше затворена. Аз бях този, който я отвори отново.
— Какво значение има дали е била отворена, или затворена?
— Имате право, това е маловажна подробност.
Вдовицата не успя да удържи дългата си въздишка.
— Госпожо, сутринта, когато е убит вашият съпруг, вие сте отпътували за Фиака, за да навестите болната си сестра. Така ли е?
— Така беше.
— Но сте забравили нещо. Затова на кръстопътя при Канатело сте слезли от автобуса и сте изчакали този, който е идвал в обратната посока, за да се върнете във Вигата. Какво бяхте забравили?
Вдовицата се засмя; разбира се, че се беше подготвила за този отговор.
— Онази сутрин не съм слизала в Канатело.
— Госпожо, разполагам със свидетелските показания на двамата шофьори.
— Имат право. Само че това не се случи онази сутрин, а две сутрини преди това. Шофьорите са объркали дните.
Беше хитра и бърза. Тогава се налагаше да прибегне до клопката.