Отвори чекмеджето на бюрото си и извади оттам кухненския нож в плика от целофан.
— Това, госпожо, е ножът, с който е убит съпругът ви. Само с един удар в гърба.
Вдовицата не промени изражението си, нито каза нещо.
— Този нож виждали ли сте го някога?
— Ножове като този може да се видят често.
Комисарят бавно пъхна отново ръката си в чекмеджето и извади от него друг целофанов плик, в който имаше чашка.
— Тази позната ли ви е?
— Вие ли сте я взели? Принудихте ме да обърна къщата наопаки, за да я търся!
— Значи, е ваша. Официално я разпознавате.
— Разбира се. И какво ще правите с тази чашка?
— Трябва ми, за да ви изпратя в затвора.
Сред всичките възможни реакции вдовицата избра тази, която по някакъв начин предизвика възхищението на комисаря. Госпожата обърна главата си към Фацио и го попита любезно, сякаш беше на посещение от учтивост:
— Тоя полудя ли?
Фацио с цялата си искреност би искал да й отговори, че според него комисарят е луд по рождение, но не каза нищо, а погледна през прозореца.
— Сега ще ви разкажа как са се развили нещата — каза Монталбано. — И така, онази сутрин будилникът е звъннал, вие сте станали и сте отишли в банята. Но за да стигнете до нея, е трябвало да минете покрай вратата на кабинета и сте видели, че е затворена. В този момент не сте отдали значение на това, но после сте се замислили. И когато сте излезли от банята, сте я отворили. Не вярвам обаче да сте влезли вътре. Останали сте за момент на прага, затворили сте отново вратата, отишли сте в кухнята, взели сте ножа, сложили сте го в чантата си, излезли сте, хванали сте автобуса, слезли сте в Канатело, качили сте се на другия автобус обратно за Вигата, върнали сте се вкъщи, отворили сте вратата, видели сте съпруга си готов да излиза, спорили сте, съпругът ви е отворил вратата на асансьора, който е бил на етажа, тъй като вие току-що сте го били използвали, последвали сте го, намушкали сте го с ножа, съпругът ви се е обърнал наполовина и е паднал на земята, натиснали сте бутона на асансьора, за да тръгне, слезли сте на партера и сте излезли през входната врата. Никой не ви е видял. Имали сте невероятен късмет.
— И защо е трябвало да го правя? — попита го спокойно госпожата. И добави с невероятна ирония, неприсъща както за мястото, така и за момента: — Само защото съпругът ми е затворил вратата на кабинета си ли?
Монталбано, както си седеше, й се поклони наполовина с възхищение.
— Не, госпожо, заради това, което е имало зад тази затворена врата.
— И какво е имало?
— Карима. Любовницата на вашия съпруг.
— Ама след като вие самият току-що казахте, че не съм влизала в тази стая?
— Не е имало нужда да влизате, защото в носа ви е ударила вълната от парфюм, същия, който Карима обилно е използвала. Казва се Volupte. Силен и траен аромат. Вероятно сте го усещали понякога върху пропити с него дрехи на вашия съпруг. Все още се усещаше, но по-леко, разбира се, когато вечерта влязох в кабинета, след като вие се бяхте върнали.
Вдовицата Лапекора замълча, прехвърляйки наум думите на комисаря.
— Ще задоволите ли любопитството ми? — попита го след това.
— Цялото, без никакъв проблем.
— Защо тогава според вас не съм влязла в кабинета и най-напред не съм убила въпросната жена?
— Защото имате мозък, прецизен като швейцарски часовник и бърз като компютър. Щом Карима е видяла, че вратата се отваря, е била нащрек, готова да реагира. Съпругът ви, чувайки виковете, е щял да ви обезоръжи с помощта на Карима. Докато, престорвайки се, че нищо не се е случило, малко по-късно сте могли да го изненадате.
— Какво е вашето обяснение за това, че е убит само моят съпруг?
— Когато сте се върнали, Карима вече не е била там.
— Извинете ме, но тъй като не сте присъствали там, кой ви разказа тази хубава история?
— Вашите отпечатъци върху чашката и ножа.
— Върху ножа — не! — подскочи госпожата.
— Защо върху ножа не?
Госпожата си хапеше устните.
— Чашката е моя, но ножът — не.
— И ножът също е ваш, върху него има ваш отпечатък. При това много ясен.
— Не може да бъде!
Фацио не сваляше очи от своя началник, знаеше, че върху ножа няма никакви отпечатъци, това беше най-деликатният момент от клопката.
— Сигурна сте, че няма отпечатъци, защото сте намушкали съпруга си, носейки все още ръкавиците, които сте си сложили, когато сте се наконтили преди пътуването. Но, вижте, госпожо, снетият отпечатък не е от онази сутрин, а от предишния ден, когато, след като сте използвали ножа, за да почистите рибата, сте го измили и сте го сложили в кухненското чекмедже. В действителност отпечатъкът не е върху дръжката, а върху острието — там, където свършва самата дръжка. Сега ще отидете оттатък с Фацио, за да ви снемат отпечатъците и да ги сравним.