Валенте настани Монталбано в съседната на неговата стая.
— Това сме го правили и друг път — каза той. — Ще оставим вратата полуотворена, а ти с това огледалце, като си го нагласиш, гледай какво се случва в моя кабинет, ако не ти е достатъчно само да слушаш.
— Бъди внимателен, Валенте, защото е въпрос на секунди.
— Остави това на нас.
Комендатор Спадача влезе в кабинета на Валенте и веднага му пролича, че е изнервен.
— Извинете ме, господин Валенте, но не разбирам. Можехте вие да дойдете в префектурата, за да ми спестите времето. Знаете ли колко много работа имам?
— Извинете ме, комендаторе — каза с отблъскваща смиреност Валенте. — Имате пълно право. Веднага ще се намери лек за този проблем, няма да ви задържа повече от пет минути. Само едно просто уточнение.
— Питайте.
— Миналия път ми казахте, че префектът е бил подтикнат по някакъв начин…
Комендаторът вдигна повелително ръка и Валенте изведнъж замлъкна.
— Ако съм казал така, съм сбъркал. Негово Превъзходителство не е в течение. Освен това се отнасяше за някаква глупост, каквито се случват по сто на ден. От министерството в Рим се свързаха с мен, за да не безпокоят Негово Превъзходителство с подобни щуротии.
Беше ясно, че след обаждането на фалшивия журналист от „Кориере дела сера“, префектът беше поискал обяснения от шефа на своя кабинет. Разговорът им трябва да е бил доста динамичен, след като ехото му продължаваше да отеква в силните думи, които комендаторът употребяваше.
— Продължавайте — подтикна го Спадача.
Валенте разпери ръце и сякаш ореол се изписа над главата му:
— Приключих — каза той.
Спадача се удиви, огледа се наоколо, все едно искаше да прецени обстановката, която го заобикаляше.
— Казвате ми, че нямате други въпроси към мен?
— Точно така.
Ударът, който Спадача нанесе на бюрото, беше толкова силен, че дори Монталбано подскочи в съседната стая.
— Това е подигравка и ще трябва да ми дадете обяснения каква е причината за нея! — излезе вбесен.
Монталбано се затича към прозореца с опънати нерви. Видя комендаторът да излиза бързешком през входа, запътвайки се към колата си, чийто шофьор излезе от нея, за да му отвори вратата. Точно в този момент от една полицейска кола, която току-що беше пристигнала, слезе Анджело Престия, хванат веднага под ръка от полицая. Спадача и капитанът на риболовния кораб се озоваха почти лице в лице. Не си казаха нищо, всеки от тях продължи по пътя си.
Изцвилването от радост, което Монталбано надаваше от време на време, когато нещата му поемаха в правилната посока, ужаси Валенте и той се втурна в съседната стая.
— Какво те прихваща?
— Успяхме! — каза Монталбано.
— Седнете тук — чуха да казва полицаят.
Престия беше въведен в кабинета.
Валенте и Монталбано останаха там, където бяха, запалиха си цигари и ги изпушиха, без дума да си продумат, докато в това време капитанът на „Сантопадре“ се печеше на бавен огън.
Влязоха като буреносни облаци, с лица на изпълнени с горчивина хора. Валенте отиде и седна зад бюрото си, а Монталбано си взе стол и се настани до него.
— Кога ще свърши тази досада? — нападна ги капитанът и не разбра, че с агресивното си поведение разкри на Валенте и Монталбано какви мисли има в главата си; явно беше убеден, че комендатор Спадача е дошъл да потвърди истината в неговите думи. Чувстваше се спокоен, можеше дори да се прави на възмутен.
Върху бюрото лежеше обемиста папка, на която с големи букви беше написано името на Анджело Престия. Обемиста, защото беше препълнена със стари документи и досиета, но това капитанът не знаеше. Валенте я отвори и взе визитната картичка на Спадача.
— Тази ти ни я даде, потвърждаваш ли го?
Преминаването от „вие“ от миналия път към типичното за ченгетата говорене на „ти“ обезпокои Престия.
— Разбира се, че го потвърждавам. Даде ми я комендаторът, като ми каза, че ако имам някакви проблеми след пътуването с тунизиеца, мога да се обърна към него. И аз го направих.
— Грешка — каза хладно, безразлично и без никакво раздразнение Монталбано.
— Но щом ми е казал така!
— Разбира се, че ти е казал така, но вместо да се обърнеш към него веднага щом си усетил, че мирише на изгоряло, даде на нас визитната картичка. И така създаде неприятности на този джентълмен.