— Както виждате, няма го у дома.
— Да, но къде работи?
— На пристанището. На рибния пазар. Става в четири и половина сутринта и се връща в осем вечерта. Блажен е този, който го вижда.
Голямо разбиране проявяваше тази госпожа Гулота.
На вратата на третия и последен апартамент от петия етаж беше написано „Пичирило“. Жената, която излезе да отвори, изискана петдесетгодишна дама, видимо беше разтревожена и нервна.
— Какво желаете?
— Аз съм комисар Монталбано.
Госпожата отвърна погледа си от него:
— Нищо не знаем.
Изведнъж на Монталбано му замириса на гнило. Заради тази ли жена Лапекора се беше качил един етаж по-нагоре?
— Поканете ме да вляза. Въпреки това трябва да ви задам няколко въпроса.
Госпожа Пичирило му направи път и го въведе в приятно холче.
— Съпругът ви вкъщи ли е?
— Аз съм вдовица. Живея с дъщеря си Луиджина, която е мома, не е омъжена.
— Ако е вкъщи, извикайте я да дойде.
— Луиджина!
Появи се момиче малко над двайсетте, в дънки. Симпатично, но много бледо, буквално изплашено.
Вонята на гнило стана още по-силна и комисарят реши да действа грубо, без заобикалки:
— Тази сутрин Лапекора е идвал при вас. Какво искаше?
— Не! — каза почти изкрещявайки Луиджина.
— Кълна ви се! — заяви майката.
— Какви бяха отношенията ви с господин Лапекора?
— Познавахме го по физиономия — каза госпожа Пичирило.
— Не сме направили нищо лошо — изхленчи Луиджина.
— Чуйте ме добре: ако не сте направили нищо лошо, не трябва да изпитвате никакъв страх или боязън. Има свидетел, който потвърди, че господин Лапекора е бил на петия етаж, когато…
— Ама защо сте се вкопчили в нас? На тази площадка живеят и две други семейства, които…
— Стига! — подскочи Луиджина в плен на обзелата я истерия. — Стига, мамо! Кажи му всичко! Кажи му го!
— Ех, добре де! Тази сутрин дъщеря ми, на която й се налагаше да отиде рано на фризьор, извика асансьора и той дойде веднага. Трябва да е бил спрял на долния етаж, на четвъртия.
— В колко часа?
— Осем, осем и половина. Отвори вратата и видя господин Лапекора седнал на пода. Аз, тъй като я придружавах, също погледнах в асансьора, но ми се стори, че онзи е пиян. Имаше бутилка с вино, която все още не беше отворена, и… изглежда, се беше изпуснал в панталоните. Дъщеря ми изпита отвращение. Затвори вратата на асансьора и тръгна да слиза по стълбите. В този момент асансьорът потегли, някой отдолу го беше извикал. Дъщеря ми Луиджина обаче има деликатен стомах, тази гледка ни потресе и се наложи да се върне вкъщи, за да се освежи, аз също. Не бяха минали дори пет минути, когато госпожа Гулота дойде да ни каже, че горкият господин Лапекора не е бил пиян, а мъртъв! Това е всичко.
— Не — каза Монталбано. — Това не е всичко.
— Какво говорите? Казах ви истината! — каза раздразнената и обидена госпожа Пичирило.
— Истината е малко по-различна и неприятна. Вие двете сте разбрали веднага, че мъжът е мъртъв. Но не сте казали нищо, престорили сте се, че дори не сте го видели. Защо?
— Не искахме да влезем в устата на всички — призна си пораженчески госпожа Пичирило. Веднага обаче беше обзета от прилив на енергия и изкрещя истерично: — Ние сме свестни хора!
И тези две свестни особи бяха оставили трупа, за да бъде открит от някого другиго, може би по-несвестен от тях? Ами ако Лапекора е агонизирал? Изобщо не им е пукало да се опитат да го спасят… Как бе възможно? Как? Излизайки, тресна вратата и се озова лице в лице с Фацио, който беше дошъл да му прави компания.
— Тук съм, комисарю. Ако имате нужда…
Озари го една идея.
— Да, имам нужда. Потропай на тази врата, там има две жени, майка и дъщеря. Обвинение — не са оказали първа помощ. Отведи ги в полицейското управление, но вдигни колкото е възможно повече шум. Всички в сградата да разберат, че сме ги арестували. След това, когато аз дойда, ще ги освободим.
Счетоводителят Куликия, който живееше в първия апартамент на четвъртия етаж, веднага щом отвори вратата, избута комисаря назад и го отдалечи от нея.
— Жена ми не трябва да ни чуе — каза и затвори крилото на вратата.
— Аз съм комисар…
— Знам, знам. Донесли сте ми бутилката?
— Каква бутилка? — попита смаяният Монталбано, поглеждайки седемдесетгодишния слаб мъж, който имаше конспиративно изражение.