— А да ги накарате да го отхвърлят?
Монталбано чу ясно шума в света на Лоенгрин Пера, който се чупеше и падаше на парчета върху него, и видя, че полковникът се беше прегърбил като човек, който искаше да се отдалечи от внезапна експлозия.
— Вие сте напълно луд! — промърмори полковникът, искрено уплашен.
— Сега ли го забелязахте?
— Слушайте, правете каквото ви е угодно, но аз абсолютно не мога да се съглася с вашето искане да бъде намерен трупът.
— Искате ли да видим как е станал записът? — попита го вежливо Монталбано.
— Какъв запис? — попита смаяно Лоенгрин Пера.
Монталбано отиде към етажерката с книги, надигна се на пръсти, взе видеокамерата и я показа на полковника.
— О, боже! — каза онзи, рухвайки върху един стол, и целият се изпоти. — Монталбано, във ваш интерес е, заклевам ви…
Но змия беше и като змия се държа. Докато изглеждаше, че умолява комисаря да не прави глупости, ръката му бавно се беше преместила и сега се намираше близо до мобилния му телефон. Осъзнаващ факта, че сам не би могъл да се справи, искаше да се обади за подкрепление. Монталбано го остави да се доближи на сантиметър от джиесема си, след това скочи. С едната си ръка направи така, че телефонът да изхвърчи от масата, а с другата удари жестоко в лицето полковника. Лоенгрин Пера полетя през цялата стая, удари гърба си в противоположната стена и се свлече на пода. Монталбано се приближи бавно и както беше видял да правят в някакъв филм за нацисти, смачка с тока на обувката си падналите очилца на полковника.
19
Щом бе стигнал до края на една работа, добре щеше да направи да я завърши, затова започна яростно да тъпче с пети мобилния телефон, докато го счупи на две.
Останалата част от работата я довърши с чука, който стоеше в чекмеджето с инструментите му. След това се приближи към полковника, който все така лежеше на пода и тихичко стенеше. Веднага щом видя пред себе си комисаря, Лоенгрин Пера прикри лицето си с ръце, както правят децата.
— Стига, имайте милост! — започна да го умолява.
Що за мъж беше този? Заради един удар и малко кръв, която излизаше от сцепената му устна, се беше докарал до това състояние? Сграбчи го за ревера на сакото, повдигна го и го сложи да седне. С трепереща ръка Лоенгрин Пера избърса кръвта си с везаната кърпичка като пощенска марка, но веднага щом видя червеното петно върху плата, затвори очи и даде вид, че ще припадне.
— Става ми лошо от кръв — измънка той.
— От твоята или от тази на другите? — поинтересува се Монталбано, отиде в кухнята, взе преполовената бутилка с уиски, една чаша и ги подаде на полковника.
— Въздържател съм.
Монталбано, който вече беше дал изблик на настроението си, се чувстваше по-спокоен.
Помисли си, че щом полковникът се беше опитал да се обади, за да поиска помощ, хората, които трябваше да му окажат помощ, е ясно, че вече се намираха в околностите, на няколко минути път от дома му. Това беше истинската опасност. Чу звънеца на входната врата.
— Комисарю? Фацио съм.
Отвори вратата наполовина.
— Слушай, Фацио, трябва да приключа разговора си с този човек, за когото ти казах. Остани в колата, когато имам нужда, ще те повикам. Но бъди внимателен, защото наоколо може да има злонамерени хора. Спри всички онези, които видиш да се приближават към вкъщи.
Затвори отново вратата и седна пред Лоенгрин Пера, който изглеждаше потънал в униние.
— Опитай се да ме разбереш сега, защото след малко няма да си в състояние вече нищо да разбираш.
— Какво искате да ми направите? — попита полковникът, пребледнявайки.
— Никаква кръв, бъди спокоен. Държа те в ръцете си, надявам се това да си разбрал. Ти се оказа такъв глупак, че изтърси открито всичко пред камерата. Ако накарам да излъчат в ефир записа, ще настане такава международна бъркотия сред престъпния свят, че може да се наложи да отидеш да продаваш хлебчета с брашно от нахут на ъгъла на някоя улица. Ако обаче намериш тялото на Карима и спреш повишението ми, но имай предвид, че двете неща трябва да вървят редом едно с друго, ти давам честната си дума, че ще унищожа лентата. Трябва да ми вярваш, искаш или не. Ясен ли съм?
Лоенгрин Пера кимна в знак на съгласие с главицата си и в този момент комисарят забеляза, че ножът е изчезнал от масата. Полковникът трябва да го беше взел, докато той говореше с Фацио.