Почука се и след това влезе Торторела, бутайки вратата с крак, тъй като държеше в ръцете си три кила и нещо бумаги.
— Искаме да се възползваме от вас, докато сте тук.
— Торторе, говориш, като че ли съм отсъствал сто години!
Никога не подписваше, без преди това внимателно да е прочел за какво се отнася, и затова по обяд вече беше попрехвърлил от книжата малко повече от кило. Усещаше наченки на глад в стомаха си, но реши да не ходи в „Сан Калоджеро“, защото не искаше толкова скоро да оскверни паметта на готвача Танино, пряко вдъхновен от Богородица. Налагаше се предателството му поне отчасти да бъде оправдано от абстиненцията.
Приключи с подписването на документите в осем вечерта, от което го боляха не само пръстите, но и целите ръце.
Пристигна вкъщи и вече изпитваше силен глад, а в стомаха му се беше образувала дупка. Как трябваше да постъпи? Да отвори фурната и хладилника, за да види какво му беше приготвила Аделина? Разсъди, че ако премине от един ресторант на друг, това може технически да се нарече предателство, но да премине от Танино на Аделина, разбира се, не беше, напротив — на това можеше да се погледне като на завръщане към семейството след кратко прелюбодейно отклонение. Фурната беше празна, в хладилника имаше десетина маслини, три сардини и малко риба тон от Лампедуза в стъклено бурканче. Хлябът, завит в хартия, беше на масата в кухнята заедно с бележка от прислужницата.
След като не ми казвате кога ще се върнете, аз готвя ли, готвя, а след това съм принудена да изхвърлям на боклука тази благодат.
Няма повече да приготвям нищо.
Отказваше да продължава с разхищенията, разбира се, но, изглежда, най-вече се беше обидила, защото не й беше казал къде отива („Ех, добре де, аз съм само една прислужница, но вие понякога се отнасяте с мен като с прислужница!“).
Изяде неохотно две маслини с хляб, които пожела да накваси с бащиното си вино. Пусна телевизора на „Свободна мрежа“, беше време за новините.
Николо Дзито завършваше коментара си за ареста заради злоупотреба с обществени средства и подкупи на общинския съветник от Фела. След това премина към криминалната хроника. В покрайнините на Соматино, между Калтанисета и Ена, е било намерено тялото на някаква жена в напреднал стадий на разложение.
Монталбано внезапно се изпъна на фотьойла.
Жената е била удушена, напъхана в чувал и след това захвърлена в пресъхнал и доста дълбок кладенец. До нея бил намерен малък куфар, благодарение на който е могло със сигурност да се идентифицира жертвата: Карима Муса, трийсет и четири годишна, родом от Тунис, но от няколко години се е била преместила във Вигата.
На малкия екран се появи снимката на Карима с Франсоа — тази, която комисарят беше дал на Николо.
Дали телезрителите си спомняха, че „Свободна мрежа“ беше излъчила новината за изчезването на жената? От детето, нейния син, обаче нямаше никаква следа. Според комисар Дилиберто, който се занимаваше с разследването на случая, извършител на убийството можеше да бъде неизвестният сводник на тунизийката. Въпреки всичко, пак според думите на комисаря, оставаха многобройни неясноти, които трябваше да се осветлят.
Монталбано изцвили, загаси телевизора и се разсмя. Лоенгрин Пера беше удържал на думата си. Изправи се, поразкърши се, седна отново и внезапно заспа на фотьойла. Сънят му беше животински, без сънища, като на чувал с картофи.
На следващата сутрин се обади на началника на полицията от кабинета си, самопоканвайки се на вечеря. След това звънна в полицейското управление на Соматино.
— Дилиберто? Монталбано съм. Обаждам се от Вигата.
— Здрасти, колега. Кажи.
— Обаждам ти се заради онази жена, която сте намерили в кладенеца.
— Карима Муса.
— Да. Със сигурност ли я идентифицирахте?
— Без никаква сянка на съмнение. В куфара й между другите неща имаше карта за банкомат, издадена от Земеделската банка в Монтелуза.
— Извини ме, че те прекъсвам, но, виж, всеки може да сложи…
— Остави ме да довърша. Преди три години тази жена е претърпяла инцидент и в болницата в Монтелуза са й направили дванайсет шева на лявата ръка. Отговарят. Шевовете се виждат въпреки напредналия стадий на разложение на трупа.
— Слушай, Дилиберто, аз се върнах във Вигата едва тази сутрин, след няколкодневен отпуск. Не разполагам с достатъчно новини, разбрах за намирането на трупа от една от местните телевизии. Съобщиха, че ти недоумяваш за някои неща.