— Заповядайте. Ще повикам професор Бранкато.
Седна на фотьойла, взе едно от списанията, които бяха на масичката, но го остави веднага, защото ръцете му бяха толкова потни, че овлажниха корицата му.
Влезе професорът, около петдесетгодишен, много сериозен мъж в бяла престилка. Подаде му ръка.
— Господин Монталбано? Съжалявам наистина, че трябва да ви го кажа, но баща ви почина, без да се мъчи, преди два часа.
— Благодаря — каза Монталбано.
Професорът го погледна леко учуден. Комисарят обаче не благодареше на него.
Бележка на автора
Някакъв критик, правейки рецензия на „Теракотеното куче“, написа, че Вигата, несъществуващото географски градче, в което се развива действието на всички мои романи, е „най-измисленото място от най-типичната Сицилия“.
Цитирам тези думи в подкрепа на належащата необходимост да заявя, че имената, местата и ситуациите в тази книга са напълно измислени. Също така и номерът на автомобила.
Ако въображението е успяло да съвпадне с действителността, според мен вината трябва да се припише на действителността.
Романът е посветен на Флем: истории от този тип му харесваха.