— Ти на голямата кулинария ли си се отдал, Кало?
— Понякога ми минава през ум, обзема ме желание.
— Донеси ми изобилна порция мерлуза. А докато чакам, ми дай и една хубава порция ордьовър с морски дарове.
Обзе го съмнение. Това леко хапване ли щеше да бъде? Отказа се от отговора и отвори вестника. Икономическата маневричка, която правителството щеше да направи, нямаше да е за петнайсет, а за двайсет милиарда лири. Със сигурност щеше да има увеличение на цените, сред които тези на бензина и на цигарите. Безработицата в Южна Италия беше достигнала до цифра, която хората предпочитаха да не научават. Легистите от Северна Италия след фискалната стачка бяха решили да изгонят префектите, което беше и първата крачка към отделянето. Трийсетина момчета от някакво село, близо до Неапол, бяха изнасилили етиопско момиче. Селището ги защитаваше, защото негърката не само че била черна, но също и проститутка. Едно момченце на осем години се беше обесило. Арестувани бяха трима разпространители на дрога, чиято средна възраст беше дванайсет години. Двайсетгодишен си беше пръснал мозъка, играейки на руска рулетка. Някакъв ревнив осемдесетгодишен…
— Ето предястието.
Монталбано си отдъхна, защото след още някоя такава новина щеше да му премине апетитът. После дойдоха осемте парчета мерлуза, наистина порция за четирима. Мерлузата цвърчеше от радост, защото беше приготвена по божествен начин. Още с усещането на аромата му ястието разкриваше своето съвършенство, което беше постигнато чрез точното количество галета и деликатното съотношение между аншоа и разбито яйце.
Поднесе към устата си първата хапка, но не я глътна веднага. Остави вкусът приятно и напълно да се разпространи по езика и небцето, за да могат те изцяло да си дадат сметка за дара, който им беше поднесен. Преглътна залъка си и пред масата му се появи Мими Ауджело.
— Седни.
Мими Ауджело седна.
— И аз ще ям.
— Прави каквото искаш. Но не говори, казвам ти го като брат, а и в твой интерес е да не говориш за нищо на света. Ако ме прекъснеш, докато ям тази мерлуза, съм способен да те заколя.
— Донеси ми спагети с миди — каза съвсем безразлично Мими на Калоджеро, който минаваше покрай тях.
— С доматен сос или не?
— Без сос.
Докато чакаше, Ауджело си присвои вестника на комисаря и започна да чете. Спагетите дойдоха точно когато, за щастие, Монталбано беше приключил с мерлузата, защото Мими посипа обилно порцията си с пармезан. О, боже! Дори една хиена, дето е хиена и се храни с мърша, би повърнала при идеята за спагети с миди, поръсени с пармезан!
— Как се представи пред началника на полицията?
— Какво означава това?
— Искам само да знам дали на началника си близал задника, или топките му?
— Ама какви работи ти минават през главата?
— Мими, познавам те. Ти си се вкопчил веднага в случая с простреляния с картечен откос тунизиец, за да се прочуеш.
— Изпълних само дълга си, защото ти беше неоткриваем.
Пармезанът му се стори малко, добави още две лъжици, а отгоре настърга малко чер пипер.
— А в кабинета на префекта как влезе, лазейки?
— Салво, трябва да престанеш.
— И защо? След като не пропускаш да ме наклепаш пред началниците!
— Аз? Да те клепам пред началниците? Салво, ако наистина исках да го направя, за четирите години, в които работим заедно, в този момент ти вече трябваше да ръководиш най-забитото полицейско управление в най-загубеното селце на Сардиния, докато аз щях да съм най-малко заместник-началник на полицията. Ти, Салво, знаеш ли какъв си? Гевгир, през който водата изтича през многото дупки. А аз не правя друго, освен да запушвам колкото се може повече от твоите дупки.
Имаше пълно право и Монталбано, който вече си беше излял душата, смени тона:
— Поне ме информирай.
— Направих рапорта, там е описано всичко. Моторен риболовен кораб „Сантопадре“ от Мадзара дел Вало, плаващ в открито море, с шест души екипаж, от които единият тунизиец, който за пръв път се качва на палубата, горкичкият. Обичайният сценарий, какво да ти кажа… Катерът на бреговата охрана на Тунис им заповядва да спрат, но риболовният кораб не се подчинява и онези стрелят. Този път обаче нещата са се развили по по-различен начин, защото е убит по грешка човек, и най-огорчени от това ще бъдат тунизийците. Защото тях ги интересува само да задържат риболовния кораб и да поискат от собственика му, който преговаря с тунизийското правителство, цяла лодка с пари, за да го пуснат.