Отидох в тоалетната, измих ръцете и лицето си, наквасих косата си обилно и се вчесах. Беше време за обед. Мислех си с тревога за срещата, която ме очакваше. Чудех се защо съм изненадан от лекотата, с която Бърт Хау употребяваше думата „грабеж“. Надявах се, че ще престане да я повтаря.
Тази мисъл се стрелна в ума ми и аз усетих, че тикът на окото се пренася и на бузата ми. Изглежда, че глаголът се бе настанил в английския език като отровна въдичка. Вършил съм прелюбодеяния, но думата „прелюбодеяние“ нямаше власт над мене. Напивал съм се, но думата „пиянство“ не носеше особена сила. Само думата „крада“ и всички свързани с нея съществителни, глаголи и наречия тероризираха нервната ми система, сякаш подсъзнателно бях стигнал до някакво ново учение, при което кражбата предхожда всички други грехове, изброени в десетте божи заповеди, и беше белег за духовна смърт.
Когато излязох на улицата, небето беше притъмняло. Навсякъде светеха лампи. Взирах се в лицата на хората, за да открия някакъв признак на честност в този престъпен свят. На Трето Авеню видях младеж с тенекиено канче в ръка, затворил очи с надеждата да мине за слепец. Но печатът на слепотата, поразителната невинност на горната част на лицето се опровергаваше от свъсеността и бръчките около очите на човек, който сигурно добре вижда чашите си на бара. На Четирийсет и първа улица висеше още един сляп просяк, но не спрях да разгледам очните му кухини, защото знаех, че не мога да установя достоверността на всеки просяк в града.
„Кардин“ е мъжки ресторант на Четирийсета улица. Оживлението и блъскането във вестибюла ме притесняваше. Момичето от гардероба, предполагам, забеляза тика на окото ми и ми отправи състрадателен поглед.
Бърт стоеше на бара. Поръчахме си пиене и заговорихме за работата.
— За сделка като тая човек трябва да се срещне в някоя затънтена улица — каза той. — Става дума за глупаци, пари и прочие. Това са три момчета. П.Дж. Бърдет е един от тях. Помежду си имат цял милион за изхвърляне. Някой трябва да им го открадне и защо да не бъдеш ти.
Сложих ръка на лявата страна на лицето си, за да прикрия тика. Опитах се да отпия от чашата и разсипах джина върху дрехите си.
— И тримата току-що са завършили колежа — продължи Бърт. — Имат толкова пари, че и да бръкнеш дълбоко в джоба им, все едно бълха ще ги ухапе. Така че, за да участват в такава кражба, единственото, което трябва да направиш…
Тоалетната беше в другата страна на ресторанта, но аз успях да се добера до нея. Напълних мивката със студена вода и потопих лицето си. Бърт ме последва в умивалнята. Докато се бършех с една книжна салфетка, той каза:
— Слушай, Хейки, нямаше да се бъркам, но сега, когато ти прилоша, мога да ти кажа, че изглеждаш ужасно. Още щом те видях, разбрах, че нещо не е наред. Не знам от какво е — ядене, опиати, неприятности, — но работите са по-напреднали, отколкото си представяш, и може би трябва да вземеш мерки. Не се сърдиш, нали?
Казах, че ми е лошо и останах в тоалетната, докато той си отиде. После получих шапката си и още един състрадателен поглед от гардеробиерката. Прочетох във вестника, оставен на стола до гардероба, че бандити са обрали една банка в Бруклин и задигнали осемнайсет хиляди долара.
Шляех се по улиците и се чудех как ли бих изглеждал като джебчия и крадец на дамски чанти. Гледах арките и шпиловете на Сейнт Патрик, но те ми напомняха само кутии за събиране на милостиня. Прибрах се в къщи с редовния влак и гледах през прозореца мирния пейзаж и пролетната вечер. Струваше ми се, че рибарите, самотните къпещи се, пазачите на прелезите, играещите топка на пясъка, влюбените, които не се стесняват от своите занимания, собствениците на малки лодки, старците картоиграчи в пожарната команда — ето хората, които кърпят големите дупки в живота, направени от такива като мен.
Кристина беше от оня тип жени, които се отбиваха при секретарката на своя випуск от колежа, за да научи какви мероприятия й предстоят, и се връщаше замаяна от разнообразието на своите дейности и интереси. Като изключим някои непредвидени занимания, нека видим какво имаше да върши в един обикновен ден. Да ме откара до влака. Да поправи ските. Да ангажира тенис корта. Да купи вино и провизии за месечния банкет на Société gastronomique du Westchester Nord1. Да потърси няколко дефиниции в Ларуса. Да присъства на симпозиума на жените от Лигата на гласоподавателите, посветен на състоянието на канализацията. Да отиде с вечерно облекло на приема в чест на лелята на Бобси Нийл. Да оплеви градината. Да оглади престилката на полудневната домашна прислужница. Да напише на машина две и половина страници от своя труд върху ранните романи на Хенри Джеймс. Да изпразни кошчетата за боклук. Да помогне на Табита с вечерята на децата. Да поиграе с Рони бейзбол. Да си сложи ролките за коса. Да повика готвачката. Да посрещне влака. Да се окъпе. Да посрещне в седем и половина гостите си на френски. В единайсет да им каже bon soir2. Еврика! Може би ще кажете, че е горда, но тя е просто жена, която се забавлява в преуспяваща, млада страна. Все пак, когато тази вечер ме посрещна на гарата, на мен ми беше трудно да се издигна до цялата тази жизнерадостност.