Тази неделя бе мой ред да събирам пари в дискоса на утринното причастие, а съвсем не бях във форма. Посрещнах благочестивите погледи на приятелите си с твърде крива усмивка и после коленичих до един стреловиден прозорец със стъклопис, направен сякаш от дъната на бутилки за вермут и бургундско вино. Възглавницата за коленичене имитираше кожа, подарена от някое братство или благотворително дружество; тя беше заменила една от старите подложки в тютюнев цвят, вече пропукала се по краищата, от която се подаваше слама и трева и издаваше мирис на оборски ясли. Миризмата на слама и трева, кандилата, свещите, трепкащи от дъха на пастора, влагата в тази лошо отоплена каменна сграда ми бяха така близки и познати още от дете, както миризмите и шумовете в кухнята и детската стая у дома, но тази сутрин те ми се сториха особено натрапчиви и аз почувствах, че ми се завива свят. Тогава чух отдясно, в дюшемето, зъбите на плъх да скърцат като свредел в твърдия дъб. „Господи, господи, господи — казах на глас аз с надеждата да уплаша плъха. — Господи боже и цялото ти войнство, небето и земята са пълни с твоето величие!“ Малобройното паство измънка своето амин, което прошумя като плахи стъпки, а гризачът продължаваше да стърже в пода. След време, може би защото бях погълнат от шума на плъха или защото миризмата на влагата и сламата ми бяха подействали приспивно, когато погледнах през пръстите на ръцете си и видях, че пасторът е надигнал потира с виното, разбрах, че съм пропуснал причастието.
Вкъщи погледнах неделния вестник, за да видя какви кражби са станали. Имаше много. Обири на банки, разбити сейфове на хотели и задигнати скъпоценности, камериерки и лакеи, вързани за кухненски столове, кожени палта и диаманти, откраднати от работилници, ограбени с взлом деликатесни магазини, складове за пури и заложни къщи. Някой бе откраднал и една картина от Кливландския институт за изящни изкуства. Късно следобед събирах листа. Нима можеше да има нещо по-тъжно от това да чистиш алеята от почернелите есенни листа под бледото, на ивици пролетно небе?
Докато събирах листата, при мен дойдоха синовете ми.
— У Тоблърови играят бейзбол. Всички са там — каза Рони.
— А вие защо не играете? — попитах аз.
— За да играеш, трябва да си поканен — каза Рони през рамото си и децата си отидоха. Чак сега чух одобрителните викове от играта, на която не бяхме поканени. Тоблърови живееха по-надолу от нас. С настъпването на вечерта оживените гласове звучаха все по-ясно и по-ясно. Долавях дори дрънкането на леда в чашите и слабите одобрителни възгласи на жените.
Защо не ме поканиха да играя бейзбол у Тоблърови? Чудех се. Защо са ни изключили от тези прости удоволствия, от веселата компания? Отнели ми бяха далечния смях, виковете, блъскането на врати, които сякаш придаваха яркост на мрака. Защо не ме поканиха да поиграя бейзбол? Защо общественото големеене, кариеризмът всъщност, изключваше от една игра на бейзбол такъв порядъчен човек като мене? Що за свят е това? Защо трябва да стоя в здрача сам с мъртвите листа? Студени тръпки ме побиха, когато почувствах колко съм изоставен, самотен и забравен.
Ако презирам някого — това са слабоумните сантиментални хора, всички ония меланхолици, които от излишък на съчувствие пропускат радостта от собственото си съществуване и вегетират безлични в живота като човешка мъгла, проявяваща съжаление към всички наоколо. Просякът без крака на Таймс Скуеър, начервената старица, която сама си говори в подземната железница, ексхибиционистът в обществената тоалетна, пияницата, строполил се на стълбите на метрото, възбуждат у тях нещо повече от съжаление. Един поглед, и те самите се превръщат в тия нещастници. Нещастниците сякаш газят неудовлетворените им души и ги оставят в полумрака в състояние, което много наподобява сцена на затворнически бунт. Разочаровани от себе си, те винаги са готови да се разочароват и от останалите като нас. Нощем в леглото си мислят за човека, спечелил огромна сума на конни състезания, но загубил квитанцията за внесените пари, за прочутия романист, чийто капитален труд са изгорили по погрешка, за Самюел Тилдън, загубил президентските избори заради нечестните машинации на избирателната колегия. Мразя тази компания, но ми е два пъти по-тежко, че и аз се числя в нея. Сега гледам на звездна светлина голия дрян и си мисля колко тъжно е всичко!