— Чуваха се други неща за покойния Джак Брадшоу.
— Какви неща?
— Че не е само частен колекционер, а и че участва в незаконния износ на картини и други предмети на изкуството от територията на Италия. — Генералът сниши глас и добави: — Което обяснява защо вашият приятел Джулиан Ишърууд има големи неприятности.
— Джулиан Ишърууд не търгува с контрабандни произведения на изкуството.
Ферари не си направи труда да отговори. В неговите очи всички търговци на картини бяха виновни за нещо.
— Къде е той? — попита Алон.
— В моя арест.
— Обвинен ли е в нещо?
— Не още.
— Съгласно италианското законодателство не можете да го задържите повече от четиридесет и осем часа, без да го изправите пред съда.
— Той е бил намерен да стои до трупа. Ще измисля нещо.
— Знаете, че Джулиан няма нищо общо с убийството на Брадшоу.
— Не се притеснявайте — отвърна Ферари. — На този етап нямам никакво намерение да му предявявам обвинения. Но ако стане публично достояние, че вашият приятел се е срещал с известен контрабандист, това ще е краят на кариерата му. Виждате ли, Алон, в света на изкуството е по-важно как изглеждат нещата.
— Какво трябва да направя, за да не се появи името на Джулиан в пресата?
Генералът не отговори веднага, а разглеждаше внимателно снимката на трупа на Джак Брадшоу.
— Защо смятате, че са го измъчвали, преди да го убият? — попита той най-сетне.
— Може би им е дължал пари.
— Може би — съгласи се Ферари. — А може би е притежавал нещо, което убийците са искали, нещо по-ценно.
— Щяхте да ми казвате какво трябва да направя, за да спася моя приятел.
— Открийте кой е убил Джак Брадшоу. Разберете какво са търсели убийците.
— А ако откажа?
— В лондонския артистичен свят ще плъзнат гадни слухове.
— Вие сте долен изнудвач, генерал Ферари.
— Изнудване е грозна дума.
— Да — отвърна Габриел. — Но в света на изкуството е по-важно как изглеждат нещата.
4.
Венеция
Габриел знаеше един добър ресторант недалеч от църквата, в едно тихо ъгълче на квартала Кастело, където туристите рядко си позволяваха да влязат. Ферари направи разточителна поръчка, докато Алон само побутваше храната в чинията си и отпиваше от чашата си с минерална вода с лимон.
— Не сте ли гладен? — попита генералът.
— Надявах се да прекарам още няколко часа с моята картина на Веронезе този следобед.
— Тогава трябва да хапнете нещо. Имате нужда от сила.
— Нещата не стават по този начин.
— Не се ли храните, когато реставрирате?
— Ям само малко хляб и пия кафе.
— Че каква храна е това?
— Такава, която ми позволява да се концентрирам.
— Нищо чудно, че сте толкова слаб.
Генерал Ферари отиде до количката с антипасти и си напълни чинията за втори път. В ресторанта нямаше никой друг, освен собственика и неговата дъщеря — хубаво тъмнокосо момиче на дванайсет-тринайсет години. Детето имаше необичайна прилика с дъщерята на Абу Джихад — втория най-важен човек в ООП, когото Габриел бе убил във вилата му в Тунис в една топла пролетна вечер през 1988 година. Убийството бе извършено на втория етаж в кабинета на Абу Джихад, където той гледаше видеозаписи от палестинската интифада. Момичето бе видяло всичко: два приковаващи изстрела в гърдите, два смъртоносни изстрела в главата — всичките на фона на музиката на арабския бунт. Алон вече не си спомняше застиналото в смъртта изражение на Абу Джихад, но портретът на малкото момиче — ведро, но кипящо от гняв — бе закачен на видно място в изложбените зали на паметта му. Когато генералът седна обратно на мястото си, Габриел скри лицето на девойчето под слой заличаваща боя. След това той се наведе през масата и попита:
— Защо аз?
— А защо не вие?
— Да започна ли с очевидните причини?
— Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре.
— Аз не съм италиански полицай. Всъщност съм съвсем друго нещо.
— Вие имате много преживелици тук, в Италия.
— Обаче не всичките бяха приятни.
— Така е — съгласи се генералът. — Но през това време сте създали важни контакти. Имате приятели във висшите ешелони на властта, като Ватикана. Ала може би по-важното е, че имате приятели и сред ниските слоеве на населението. Познавате страната от край до край, говорите нашия език като роден и сте женен за италианка. Вие на практика сте един от нас.
— Съпругата ми вече не е италианка.