Апартаментът беше снабден с усъвършенствана система за сигурност, която изчурулика мелодично, когато Габриел отвори вратата. Като влезе, той измъкна тапата на бутилка „Бардолино“ и седна на кухненския плот да слуша новините на Би Би Си, докато Киара приготвяше поднос с брускети. Комисия на ООН бе предсказала апокалиптично затопляне на глобалния климат, кола бомба бе убила четиридесет души в шиитски квартал на Багдад, а сирийският президент — касапинът от Дамаск, отново бе използвал химически оръжия срещу собствения си народ. Киара се намръщи и изключи радиото. После погледна с копнеж към отворената бутилка вино. На Алон му стана мъчно за нея. Тя винаги бе обичала да пие бардолино през пролетта.
— Няма да им навреди, ако сръбнеш само една глътка — каза той.
— Майка ми не е близвала вино, когато е била бременна с мен.
— И виж каква си станала.
— Прекрасна във всяко отношение.
Тя се усмихна и след това постави платото с брускетите пред него. Той си избра две — едната с нарязани маслини, а другата с бял боб и розмарин — и си наля бардолино. Киара обели една глава лук и с няколко бързи движения с ножа я превърна в купчинка перфектни бели кубчета.
— По-добре внимавай — каза Габриел, докато я наблюдаваше, — или ще заприличаш на генерала.
— Не ми внушавай такива неща.
— Какво трябваше да му кажа, Киара?
— Можеше да му кажеш истината.
— Коя версия на истината?
— Имаш една година, преди да положиш клетвата си, скъпи. След това ще бъдеш на пълно разположение на министър-председателя и сигурността на държавата ще бъде твоя отговорност. Животът ти ще бъде едно дълго заседание, прекъсвано от време на време от кризисни ситуации.
— Именно затова няколко пъти отказвах този пост, преди накрая да приема.
— Но сега той е твой. И това е последната ти възможност да си вземеш малко напълно заслужена почивка, преди да се върнем в Израел.
— Опитах се да обясня това на генерала, без да навлизам във всички гадни подробности. Точно тогава той заплаши, че ще остави Джулиан да гние в някой италиански затвор.
— Той е нямал нищо срещу Джулиан. Блъфирал е.
— Може и да е така — отстъпи Габриел. — Но какво щеше да стане, ако някой предприемчив британски репортер реши да се порови в живота на Джулиан? И какво щеше да стане, ако същият предприемчив репортер някак си открие, че той е сътрудник на Службата? Никога не бих си простил, ако допусна Джулиан да бъде очернен. Той винаги е бил насреща, когато съм имал нужда от него.
— Спомняш ли си онзи път, когато го помоли да се грижи за котката на онази руска дезертьорка?
— Как бих могъл да го забравя? Дотогава изобщо не знаех, че Джулиан е алергичен към котки. Той имаше обрив цял месец.
Киара се усмихна. Тя изсипа лука в тиган със зехтин и масло, бързо наряза един морков и добави и него.
— Какво приготвяш?
— Това е тукашно ястие с месо, наречено каландрака9.
— Къде се научи да го готвиш?
Киара погледна към тавана, сякаш искаше да каже, че тези знания са във въздуха и водата на Италия. Това не беше далеч от истината.
— Какво мога да направя, за да помогна? — попита Габриел.
— Можеш да спреш да се навърташ около мен.
Алон занесе платото с брускетите и виното в малкия хол. Преди да седне на дивана, той измъкна пистолета от колана на кръста си и го постави внимателно на масичката за кафе върху купчина лъскави списания, посветени на бременността и раждането. Пистолетът беше деветмилиметрова „Берета“ и дръжката му от орехово дърво бе изцапана с боя: петно от творба на Тициан, мъничко от картина на Белини, по капка от тези на Рафаело и Тинторето. Скоро той вече нямаше да носи оръжие; другите щяха да носят оръжие заради него. Запита се как ли щеше да се чувства да се движи невъоръжен сред хората. Помисли си, че ще бъде, като да излезе от дома си, без да си е обул панталони. Някои мъже носеха вратовръзки, когато отиваха на работа. Габриел Алон носеше пистолет.