— Все още не разбирам защо генералът иска именно ти да откриеш кой е убил Джак Брадшоу — подвикна Киара от кухнята.
— Той смята, че те са търсели нещо — отговори Габриел, прелиствайки едно от списанията. — Иска аз да го намеря преди тях.
— Какво са търсели?
— Ферари не навлезе в подробности, но подозирам, че знае повече, отколкото казва.
— Обикновено така прави.
Киара сложи в тигана оваляните в брашно късчета телешко и скоро апартаментът се изпълни с аромата на запържено месо. След това тя добави няколко супени лъжици доматен сос, бяло вино и зелени подправки, които измери с шепата си. Алон наблюдаваше движещите се светлини на една лодка, която се носеше бавно по черните води на канала.
След това внимателно каза на Киара, че планира да замине за езерото Комо още на сутринта.
— Кога ще се върнеш? — попита тя.
— Зависи.
— От какво?
— От това какво ще намеря във вилата на Джак Брадшоу.
Киара режеше картофи върху дървената дъска. В резултат на това изявлението ѝ, че възнамерява да го придружи, едва се чу на фона на тракането на ножа. Габриел се извърна от прозореца и укорително я изгледа.
— Какво не е наред? — попита тя след малко.
— Ти няма да ходиш никъде — каза той спокойно.
— Това е езерото Комо. Какво би могло да се случи?
— Да ти дам ли няколко примера?
Киара не отвърна нищо. Алон се обърна, за да погледа отново движещата се по канала лодка, но мислите му бяха изпълнени с картини от дългата му и бурна кариера. Това беше кариера, която, колкото и да е странно, бе преминала в някои от най-бляскавите места в Европа. Той бе убивал в Кан и Сен Тропе и се бе борил за живота си по улиците на Рим и в швейцарските планини. А преди много години бе загубил съпругата и сина си във взривена кола на една старомодна улица в елегантния първи район на Виена. „Не — помисли си той сега, — Киара няма да дойде с мен на езерото Комо.“ Той щеше да я остави тук, във Венеция, на грижите на семейството ѝ и под закрилата на италианската полиция. И Бог да е на помощ на генерала, ако допуснеше да ѝ се случи нещо.
Тя си пееше тихо една от онези глупави италиански естрадни песни, които така обичаше. Киара изсипа нарязаните картофи в тигана, намали силата на котлона и се присъедини към Габриел в хола. Папката с досието на Джак Брадшоу, която му бе дал генерал Ферари, лежеше на масичката за кафе, близо до беретата. Тя посегна към нея, но Алон я спря — не искаше да види пихтията, в която убийци бяха превърнали тялото на Брадшоу. Киара облегна глава на рамото му. Косата ѝ ухаеше на ванилия.
— Кога ще е готова каландраката? — попита той.
— След около час.
— Не мога да чакам толкова дълго.
— Хапни си още брускети.
Той го направи. Тя последва примера му. После вдигна до носа си чашата с бардолино, но не отпи от виното.
— Няма да им навреди, ако си пийнеш една малка глътка.
Киара върна чашата с вино на масата и сложи ръка върху корема си. Габриел сложи ръка до нейната и за миг си помисли, че долавя леките като пърхане на колибри удари на две бебешки сърчица. „Те са мои — помисли си той. — И Бог да е на помощ на човека, който някога се опита да им навреди.“
6.
Езерото Комо, Италия
На следващата сутрин жителите на Обединеното кралство се събудиха с новината, че един от техните сънародници — емигриралият бизнесмен Джеймс „Джак“ Брадшоу — е намерен, брутално убит, във вилата си с изглед към езерото Комо. Италианските власти посочваха като възможен мотив извършването на грабеж, въпреки факта, че нямаха никакви доказателства, че нещо е било откраднато. В репортажа не фигурираше името на генерал Ферари, нито се споменаваше, че видният лондонски търговец на картини Джулиан Ишърууд е открил трупа. Всички вестници се мъчеха да намерят някого, който може да каже добра дума за Брадшоу.
„Таймс“ успя да изрови един стар негов колега от Министерството на външните работи, който го описа като „добър служител“, но иначе животът на Брадшоу явно не заслужаваше хвалебствия. Снимката, която се появи по Би Би Си, изглеждаше отпреди най-малко двадесет години. Тя показваше човек, който не обича да бъде сниман.
Имаше и още един важен факт, който липсваше в репортажа за убийството на Джак Брадшоу, а именно, че Габриел Алон — легендарният, но своенравен син на израелското разузнаване, е бил тайно ангажиран от Арт отряда да го проучи внимателно. Неговото разследване започна в 7,30 часа, когато той мушна една флашка с голяма памет в лаптопа си. На дадената му от генерал Ферари флашка бе записано съдържанието на персоналния компютър на Джак Брадшоу. Повечето документи бяха свързани с неговата фирма „Меридиан Глоубъл Кънсълтинг Груп“ — любопитно име, помисли си Габриел, защото „Меридиан“, изглежда, нямаше други служители. Флашката съдържаше повече от двадесет хиляди документа. В допълнение имаше няколко хиляди телефонни номера и имейл адреси, които трябваше да бъдат проверени и съпоставени. Материалите бяха твърде много, за да може Алон да ги прегледа сам. Той се нуждаеше от помощник, опитен изследовател, който знаеше доста за престъпността и за предпочитане — за италианското изкуство.