Алон прекоси салона, влезе в кабинета на Джак Брадшоу, включи компютъра и отиде на уебсайта на регистъра за изгубени произведения на изкуството — най-голямата частна база данни за откраднати, изчезнали и плячкосани художествени творби. След като натисна няколко клавиша, на екрана се появи снимката на картина — същата картина, която сега бе подпряна на стола в стаята от другата страна на коридора. Под снимката имаше кратко описание:
„Светото семейство“, маслени бои върху платно, Пармиджанино (1503–1540), открадната от лабораторията за реставрация и консервация в старата болница „Санто Спирито“ в Рим, 31 юли 2004 г.
Арт отрядът търсеше изчезналата картина повече от десетилетие. И сега Габриел я бе намерил във вилата на мъртвия англичанин, скрита под копие на холандско платно от Вилем Калф. Той започна да набира номера на генерал Ферари, но спря. „Където има една — помисли си, — със сигурност ще има и други.“ Алон стана от бюрото на мъртвеца и се зае да търси.
Габриел намери в хранилището още две картини, които бяха изцяло черни, когато ги изложи на ултравиолетова светлина. Едната бе от холандската школа и изобразяваше крайбрежен пейзаж, напомнящ творба на Симон де Влигер, другата бе ваза с цветя и изглеждаше като копие на картина от виенския художник Йохан Баптист Дрекслер. Алон започна да отваря прозорци.
Потапяне, завъртане, изхвърляне…
Дебелостволо дърво на фона на осеяно с перести облаци небе, гънките на пола, разстлана върху ливада, голият хълбок на пълна жена.
Потапяне, завъртане, изхвърляне…
Участък от синьо-зелен фон, блуза на цветя, големи сънливи очи над розова буза.
Габриел разпозна и двете картини. Той седна пред компютъра и се върна на уебсайта на регистъра за изгубени произведения на изкуството. След няколко натискания на клавишите на екрана се появи снимка на картина:
„Млади жени на село“, маслени бои върху платно, Пиер-Огюст Реноар (1841–1919), 41,65 х 50 см, изчезнала на 13 март 1981 г. от музея в Баньол сюр Сез, Гар, Франция. Прогнозна настояща стойност: неизвестна.
Още натискане на клавиши, друга картина, друга история на липсваща творба:
„Портрет на жена“, маслени бои върху платно, Густав Климт (1862–1918), 82,8 х 54,8 см, изчезнала на 18 февруари 1997г. от галерия „Ричи Оди“, Пиаченца, Италия. Прогнозна настояща стойност: 4 милиона щатски долара.
Алон постави творбите на Реноар и Климт до тази на Пармиджанино, направи им една снимка с мобилния си телефон и бързо я изпрати в Двореца. Генерал Ферари му звънна след тридесет секунди. Помощта бе на път.
Габриел занесе трите картини на долния етаж и ги подпря на един от диваните в големия салон. Пармиджанино, Реноар, Климт… Три изчезнали картини на трима видни художници, и трите скрити под копия на по-незначителни творби. Независимо от това, копията бяха с изключително високо качество. „Те са дело на майстор фалшификатор — помисли си Габриел. — Може би дори на реставратор.“ Но защо да си създаваш главоболия да поръчваш копие, за да скриеш открадната творба? Очевидно Джак Брадшоу бе свързан със сложна мрежа, която се занимаваше с крадени и контрабандни произведения на изкуството. „Където има три — помисли си Алон, гледайки картините, — ще има и повече. Много повече.“
Той взе една от снимките на младия Джак. Биографията му звучеше като нещо от едно отминало време. Получил образование в Итън и Оксфорд, говорещ свободно арабски и персийски, Брадшоу бил изпратен по света, за да изпълнява заповедите на една някога могъща империя, изпаднала в краен упадък. Може би е бил обикновен дипломат, служител, който е издавал визи или е подпечатвал паспорти, който е пишел дълбокомислени телеграми, които никой не си е правел труда да прочете. Или пък е бил нещо съвсем различно. Габриел познаваше един мъж в Лондон, който можеше да облече в плът скелета на съмнително тънката биография на Джак Брадшоу. Истината нямаше да бъде без цена. В шпионажа тя рядко бе безплатна.
Той остави настрана снимката и използва мобилния си телефон, за да си резервира място за сутрешния полет до летище „Хийтроу“. После взе листчето, на което бе записал номера от регистъра за пропуснати повиквания на телефона на Брадшоу. 6215 845…
Отец Марко е на телефона. С какво мога да ви помогна?
Габриел отново набра номера, но този път никой не отговори. След това той неохотно го изпрати по сигурната линия на Оперативния отдел на булевард „Цар Саул“ и поиска рутинна проверка. Десет минути по-късно дойде и отговорът: 6215 845 беше непубликуван номер, намиращ се в енорията на църквата „Сан Джовани Еванджелиста“ в селището Бриено, което бе разположено на няколко километра нагоре по брега на езерото.