Алон извади листчето, намирало се най-отгоре на кубчето с листчета за съобщения на Джак Брадшоу в нощта на убийството му. Като го наклони към лампата, той внимателно разгледа вдлъбнатините, оставени от автоматичната писалка на Джак. После извади молив от най-горното чекмедже на писалището и задраска леко с графита по повърхността, докато на черния фон се очертаха написани редове. Повечето от тях бяха неразбираема бъркотия, сред която открои числата 4 и 8 и буквите К, В и О. Все пак в долната част на листчето една дума бе ясно различима:
Самир.
8.
Стокуел, Лондон
Улицата се наричаше „Парадайз12“, но това беше изгубен рай: занемарени тухлени сгради с общински жилища, участък с утъпкана трева, безлюдна детска площадка, където една въртележка бавно се въртеше от вятъра. Габриел се помота там само докато се увери, че не е следен. Той вдигна яката на палтото си, за да скрие ушите си, и потрепери. Пролетта все още не бе настъпила в Лондон.
Отвъд детската площадка черен път водеше до Клапъм Роуд. Алон зави наляво и тръгна сред блясъка от фаровете на насрещното движение към метростанция „Стокуел“. Следващият завой го отведе в тиха улица с опушени следвоенни къщи. Тази с номер 8 имаше изкривена черна ограда от ковано желязо и малка циментова площадка, чиято единствена украса бе една кофа за боклук в кралско синьо. Габриел вдигна капака, видя, че кофата е празна, и изкачи трите стъпала, водещи до входната врата. Една табелка известяваше, че искания от всякакъв характер са нежелани. Без да се съобразява с нея, той постави палеца си върху звънеца — две кратки позвънявания и по-дълго трето, точно както му бяха казали.
— Господин Бейкър — каза мъжът, който се появи на вратата. — Толкова е хубаво, че дойдохте. Аз съм Дейвис. Тук съм, за да се погрижа за вас.
Алон влезе в къщата и изчака вратата да се затвори, преди да се обърне с лице към човека, който го бе посрещнал. Той имаше мека светла коса и невинното лице на селски пастор. Името му не беше Дейвис. Той се казваше Найджъл Уитком.
— Защо са всички тези шпионски глупости? — попита Габриел. — Аз не дезертирам. Просто имам нужда да поговоря с шефа ти.
— Разузнавателната служба не одобрява използването на истински имена в тайните квартири. Дейвис е работното ми име.
— Лесно се запомня — подметна Алон.
— Сам си го избрах. Винаги съм бил привърженик на „Кинкс13“.
— Кой е Бейкър?
— Ти си Бейкър — отговори Уитком без следа от ирония.
Габриел влезе в малък хол. Той бе обзаведен с цялото очарование на летищна зала за заминаващи.
— Не можахте ли да намерите някоя тайна квартира в Мейфеър или Челси?
— Всичките в Уест Енд бяха заети. Освен това тази е по-близо до Воксхол Крос.
На Воксхол Крос се намираше централата на Секретната разузнавателна служба на Великобритания, известна също като МИ-6. Имаше време, когато службата функционираше в една мрачна сграда на Бродуей14 и нейният генерален директор бе известен само като Ш. Сега шпионите работеха в една от най-бляскавите забележителности на Лондон, а името на шефа им редовно се появяваше в пресата. Габриел харесваше повече стария начин. В областта на разузнаването, както и в изкуството, той бе традиционалист по природа.
— В наши дни разузнавателната ви служба позволява ли да се пие кафе в тайните квартири? — попита той.
— Не истинско кафе — отговори с усмивка Уитком. — Обаче в кухненския шкаф може да има бурканче с нескафе.
Алон сви рамене, сякаш искаше да каже, че би могло да бъде и по-зле, и го последва в тясната кухня. Тя изглеждаше така, сякаш принадлежеше на мъж, който наскоро се е разделил с жена си и се надява бързо да се помирят. Наистина имаше бурканче с нескафе и кутийка с чай „Туинингс“, която изглеждаше така, сякаш е била там, когато Едуард Хийт15 е бил министър-председател. Найджъл напълни с вода електрическата кана, докато Габриел търсеше чаша в шкафчетата. Имаше две: едната с логото на Олимпийските игри в Лондон, а другата с лицето на кралицата. Когато Алон избра чашата с кралицата, Уитком се усмихна.
— Никога не съм предполагал, че си почитател на Нейно Величество.
13
Английска музикална група, оказала силно влияние върху развитието на рок музиката в средата на 60-те години, основана от Рей Дейвис, Дейв Дейвис, Пит Куайф и Мик Ейвъри. — Б.пр.
14
Улица в Уестминстър, Централен Лондон. Щабквартирата на МИ-6 се е помещавала там в периода 1924–1966 г. — Б.пр.