Малкото помещение, също като самия Дюран, бе образец на ред и прецизност. По рафтовете бяха наредени в стройни редици старинни микроскопи и барометри, чиито месингови фитинги блестяха като копчетата на войнишка куртка, фотоапарати и телескопи надничаха сляпо в миналото. В средата на помещението бе поставен голям италиански глобус от XIX век; цената се предоставяше при поискване. Малката дясна длан на Дюран бе положена върху Мала Азия. Той носеше тъмен костюм, златиста папийонка и на лицето му бе лепната най-неискрената усмивка, която Габриел бе виждал. Плешивото му теме лъщеше на светлината на плафониерите. Малките му очи се взираха право напред с бдителността на териер.
— Как е бизнесът? — попита сърдечно Алон.
Дюран отиде до фотографските апарати и вдигна един фотоапарат с месингов обектив от началото на XX в. на „Братя Пуленк“20 от Париж.
— Ще изпращам този на колекционер в Австралия — каза той. — За шестстотин евро. Не е толкова, колкото се надявах, но той много се пазари.
— Не този бизнес, Морис.
Дюран не отговори.
— Миналия месец ти и хората ти отмъкнахте прекрасна творба в Мюнхен — каза Габриел. — Един портрет от Ел Греко изчезна от Старата пинакотека и оттогава никой не го е виждал, нито е чувал за него. Не е поискан откуп. Няма и намек от германската полиция, че са близо до разрешаването на случая. Няма нищо, освен мълчание и празно място на музейната стена, където бе закачен шедьовърът.
— Ти не ме питаш за моя бизнес — отвърна Дюран — и аз не те питам за твоя. Такива са правилата на нашите взаимоотношения.
— Къде е картината на Ел Греко, Морис?
— Тя е в Буенос Айрес, в ръцете на един от най-добрите ми клиенти. Той има слабост — добави Дюран, — ненаситен апетит, който само аз мога да задоволя.
— Каква е неговата слабост?
— Обича да притежава непритежаемото. — Морис върна фотоапарата на рафта. — Предполагам, че това не е светска визита.
Габриел поклати отрицателно глава.
— Какво искаш този път?
— Информация.
— За какво?
— За мъртъв англичанин на име Джак Брадшоу.
Лицето на Дюран остана безизразно.
— Предполагам, че си го познавал — каза Алон.
— Само по име.
— Някаква представа за това кой го е нарязал на парчета?
— Не — отвърна Морис, като бавно поклати глава. — Но бих могъл да те насоча в правилната посока.
Габриел отиде до витрината и обърна табелката от „Отворено“ на „Затворено“. Дюран въздъхна шумно и облече палтото си.
Двамата бяха най-невероятната двойка, която би могла да се срещне в Париж в тази хладна пролетна утрин — крадец на произведения на изкуството и разузнавач, крачещи един до друг по улиците на Осми арондисман. Морис Дюран — педантичен във всичко, започна с кратко въведение в търговията с крадени произведения на изкуството. Всяка година хиляди картини и други предмети на изкуството изчезваха от музеи, галерии, държавни институции и частни домове. Оценката на тяхната стойност достигаше до шест милиарда щатски долара, което правеше кражбите на творби на изкуството четвъртата най-доходоносна незаконна дейност в света, отстъпваща само на трафика на наркотици, прането на пари и търговията с оръжие. И Морис Дюран бе отговорен за голяма част от тях. Работейки с група от базирани в Марсилия професионални крадци, той бе извършил някои от най-големите обири на произведения на изкуството в историята. Дюран вече не се възприемаше като обикновен крадец. Той бе бизнесмен в световен мащаб, нещо като търговец на художествени антики, който се бе специализирал в безшумното придобиване на картини, които всъщност не бяха за продажба.
— По мое скромно мнение — продължи Морис без следа от скромност в гласа му — има четири обособени вида крадци на произведения на изкуството. Първите са търсачи на силни усещания, любители на изкуството, които крадат, за да придобият нещо, което никога не биха могли да си позволят да имат. Идва ми наум Стефан Брайтвайзер. — Той хвърли кос поглед към Габриел. — Познато ли ти е името му?
— Брайтвайзер е сервитьорът, който бе откраднал творби на изкуството на стойност над един милиард долара за личната си колекция.
20
Френска компания, която изработвала фотоапарати, преди да се съсредоточи върху производството на химични вещества. — Б.пр.