Успехите като художник не донесли спокойствие в личния живот на Караваджо — всъщност той си останал все така хаотичен и бурен. Караваджо бил арестуван за носене на меч без разрешение в Кампо Марцио. Той запратил чиния с артишок в лицето на келнер в Остериа дел Моро. Тикнали го в затвора, защото замерял полицаи с камъни на Виа дел Гречи. Инцидентът се случил в девет и половина вечерта в една октомврийска вечер на 1604 година. По това време Караваджо живеел сам в къща под наем в компанията единствено на неговия чирак Чеко, който понякога му служел и за модел. Външният му вид се бил влошил; той отново бил занемареният мъж, облечен в парцаливи черни дрехи, който продавал картините си на улицата. Въпреки че имал много поръчки, Караваджо работел непостоянно. Той успял някак си да завърши и продаде монументалната олтарна картина, наречена „Свалянето на Христос от кръста“. Тя се счита за най-доброто му живописно платно.
Последвали още сблъсъци с властите — името му се появява в полицейските архиви на Рим пет пъти само през 1605 година, — но няма по-сериозни от инцидента, случил се на 28 май 1606 година. Било неделя и както обикновено, Караваджо отишъл да поиграе на палакорда22 на Виа дела Палакорда. Там срещнал Ранучио Томасони — уличен побойник и съперник за любовта на красива млада куртизанка, която била позирала за няколко от картините на Караваджо. Двамата се спречкали и извадили саби. Подробностите за боя са неясни, но в края му Томасони лежал на земята с дълбока рана в горната част на бедрото. Той починал малко по-късно и от тази вечер Караваджо бил обявен за общоградско преследване. Издирван за убийство — престъпление само с едно възможно наказание, той избягал в планината Албани. Караваджо никога повече не видял Рим.
Той заминал на юг, установявайки се в Неапол, където вече се носела славата му на велик художник, независимо от убийството. Караваджо оставил след себе си творбата „Седемте милосърдни дела“, преди да отплава за Малта. Там той бил приет в Малтийския орден — скъпа чест, за която платил с картини — и за кратко време живял като благородник. После сбиването му с друг член на ордена довело до нов престой в затвора. Караваджо успял да избяга и заминал за Сицилия, където, по думите на всички, се държал като смахнат и спял с кинжал до себе си. Въпреки това, той успял да рисува. В Сиракуза оставил „Погребението на света Лучия“. В Месина сътворил две монументални картини: „Възкресението на Лазар“ и сърцераздирателната „Поклонението на влъхвите“. За църквата „Сан Лоренцо“ в Палермо Караваджо нарисувал „Рождество със свети Франциск и свети Лаврентий“. Триста петдесет и девет години по-късно, в нощта на 18 октомври 1969-а, двама мъже влезли в параклиса през прозореца и изрязали платното от рамката му. Копие на картината висеше зад бюрото на генерал Чезаре Ферари в Двореца в Рим. Тя беше цел номер едно на Арт отряда.
— Подозирам, че генералът вече знае за връзката между Караваджо и Джак Брадшоу — каза Морис Дюран. — Това би обяснило защо толкова е настоявал ти да поемеш случая.
— Познаваш много добре генерала — отбеляза Габриел.
— Не съвсем — отвърна французинът. — Но съм го срещал веднъж.
— Къде?
— Тук, в Париж, на симпозиум за кражбите на произведения на изкуството. Генералът участва в една от дискусиите.
— А ти?
— Аз бях сред присъстващите.
— В качеството си на какъв?
— На търговец на ценни антики, разбира се. — Морис се усмихна. — Генералът ми направи впечатление на сериозен и много способен човек. Отдавна не съм крал картина в Италия.
Двамата вървяха по настланата с чакъл пътека на централната алея. Оловносивите облаци бяха помрачили колорита на градините. Те приличаха повече на пейзаж от Сисле, отколкото от Моне.
22
Игра, подобна на тениса, но топката се удряла с ръка, която се практикувала от XIII в. в Италия. — Б.пр.