— Възможно ли е това? — попита Габриел.
— Картината на Караваджо действително да е в играта ли?
Алон кимна утвърдително. Дюран сякаш сериозно се замисли над въпроса, преди да отговори.
— Чувал съм всякакви истории — каза той най-сетне. — Че колекционерът, възложил кражбата, е отказал да приеме картината, защото била много силно повредена, когато е била изрязана от рамката. Че шефовете на сицилианската мафия я изваждали на показ като трофей по време на заседанията си. Че е била унищожена при наводнение. Че е била изядена от плъхове. Но също така съм чувал слухове — добави той, — че тя е била в играта и преди това.
— Колко ще струва на черния пазар?
— В картините, които Караваджо е рисувал, докато е бягал, липсва дълбочината на неговите велики римски произведения. Независимо от това — добави Дюрон, — Караваджо си остава Караваджо.
— Колко, Морис?
— Основно правило е, че откраднатата картина запазва десет процента от стойността си на черния пазар. Ако творбата на Караваджо е струвала петдесет милиона на свободния пазар, на черно тя ще се продаде за пет милиона.
— Няма свободен пазар за Караваджо.
— Което означава, че тя наистина е единствена по рода си. Има хора по света, които биха платили почти всичко за нея.
— Можеш ли да я продадеш?
— С едно телефонно обаждане.
Те стигнаха до езерото с лодките, където няколко миниатюрни плавателни съда се люшкаха в малкото бурно море. Габриел спря на брега и обясни как е открил три откраднати картини: на Пармиджанино, Реноар и Климт, скрити под копия на по-незначими произведения, във вилата на Джак Брадшоу на брега на езерото Комо. Гледайки лодките, Дюран кимна замислено.
— Според мен те са били подготвени за транспортиране и продажба.
— Но защо да се рисува върху тях?
— За да могат да бъдат продадени като законни творби. — Морис замълча, после добави: — Законни творби на по-малка стойност, разбира се.
— И когато продажбите се извършат?
— Някой като теб ще бъде нает да отстрани прикриващите изображения и да подготви картините за окачване.
Две млади туристки спряха да се снимат на отсрещната страна на езерото с лодките. Алон хвана Дюран за лакътя и го поведе към пирамидата на Лувъра.
— Художникът, който е нарисувал онези фалшификати, е добър — каза той. — Достатъчно добър, за да заблуди на пръв поглед човек като мен.
— Има много талантливи художници, които са готови да продават своите услуги на онези от нас, които се трудят в областта на незаконната търговия. — Французинът погледна Габриел и попита: — Случвало ли ти се е някога да фалшифицираш картина?
— Веднъж се наложи да фалшифицирам творба на Мери Касат.
— За достойна кауза без съмнение.
Те продължиха да вървят по скърцащия под краката им чакъл.
— Ами ти, Морис? Налагало ли ти се е да търсиш услугите на фалшификатор?
— Навлизаме в чувствителна територия — предупреди го Дюран.
— Двамата с теб отдавна сме преминали тази граница.
Те стигнаха до площад „Карусел“, завиха надясно и поеха към реката.
— Винаги когато е възможно — каза Морис, — предпочитам да се създаде илюзията, че откраднатата картина всъщност не е била открадната.
— Оставяш копие.
— Ние ги наричаме кражби с подмяна.
— Колко такива копия висят в музеите и в различни частни домове из цяла Европа?
— Предпочитам да не казвам.
— Хайде, Морис.
— Има един човек, който върши цялата работа за мен. Той е бърз, надежден и доста добър.
— Този човек има ли си име?
Дюран се поколеба, после отговори. Името на фалшификатора беше Ив Морел.
— Къде е учил?
— В Националното училище за изящни изкуства в Лион.
— Много престижно образование — отбеляза Алон. — Защо не е станал художник?
— Опитал е, но не се е получило, както е планирал.
— И е станал фалшификатор, за да си отмъсти на света на изкуството?
— Нещо такова.
— Колко благородно.
— Хората, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни по другите.
— Той само за теб ли работи?
— Иска ми се да беше така, но аз не мога да му давам достатъчно работа. От време на време Ив приема поръчки и от други клиенти. Един от тях беше покойният укривател на крадени творби Джак Брадшоу.
Габриел спря и се обърна с лице към Дюран.
— Ето защо знаеш толкова много за делата на Брадшоу — каза той. — Използвали сте услугите на един и същ фалшификатор.