— Всичко това беше доста караваджовско — отговори Дюран, кимайки.
— Морел къде вършеше работата си за Брадшоу?
— В едно помещение в женевската свободна безмитна зона. Брадшоу имаше там доста уникална художествена галерия. Ив я нарича „Галерията на безследно изчезналите“.
— Къде е той сега?
— Тук, в Париж.
— Къде точно, Морис?
Дюран извади дясната ръка от джоба на палтото си и посочи, че фалшификаторът може да бъде намерен някъде в близост до базиликата „Сакре Кьор“. Двамата — крадецът на произведения на изкуството и разузнавачът — влязоха в метрото и се отправиха към Монмартър.
12.
Монмартър, Париж
Ив Морел живееше в жилищен блок на улица „Равиньон“. Когато Дюран натисна бутона на домофона, никой не отговори.
— Той вероятно е на площад „Тертр“.
— Какво прави там?
— Продава на туристите копия на картини от известни импресионисти, така че френските данъчни власти да смятат, че има законни доходи.
Те тръгнаха към площада — смесица от кафенета на открито и улични художници близо до базиликата, — но Морел не беше на обичайното си място. След това отидоха в любимия му бар на улица „Норвен“, но и там нямаше следа от него. Позвъняването на мобилния му телефон също остана без отговор.
— По дяволите! — изруга тихо Морис, като пъхна телефона си обратно в джоба на палтото си.
— И сега какво?
— Аз имам ключ за апартамента му.
— Защо?
— От време на време той оставя в ателието си някои неща за мен, за да си ги взема.
— Изглежда ми доверчив човек.
— Противно на общоприетия мит — каза Дюран, — сред крадците наистина съществува честност.
Те се върнаха до жилищния блок и натиснаха бутона на домофона за втори път. Когато не получиха отговор, Морис извади от джоба си връзка ключове и с единия от тях отключи входната врата. Той използва същия ключ, за да отвори и вратата на апартамента на Морел. Посрещна ги тъмнина. Дюран щракна ключа за лампата на стената, осветявайки голямо просторно помещение, което служеше и за ателие, и за жилище. Габриел се приближи към статива, на който беше подпряно недовършено копие на пейзаж от Пиер Бонар.
— Дали възнамерява да го продаде на туристите на площад „Тертр“?
— То е за мен.
— За какво ти е?
— Използвай въображението си.
Алон разгледа по-отблизо картината.
— Ако питаш мен — каза той, — имаш намерение да я окачиш в Музея на изящните изкуства в Ница.
— Имаш набито око.
Габриел се извърна от статива и се насочи към голямата правоъгълна работна маса, която се намираше в средата на студиото. Тя беше покрита с изцапан с боя брезент. Под него имаше предмет с размери метър и осемдесет на шейсет сантиметра.
— Морел скулптор ли е?
— Не.
— Тогава какво има под брезента?
— Не знам, но по-добре погледни.
Алон повдигна края на брезента и надникна под него.
— Е? — попита Дюран.
— Опасявам се, че ще трябва да намериш някой друг, който да завърши картината на Бонар, Морис.
— Нека да го видя.
Габриел отметна горния край на брезента.
— По дяволите! — изруга тихо Дюран.
Втора част
Слънчогледи
13.
Сан Ремо, Италия
На следващия ден, в два и половина следобед, генерал Ферари чакаше близо до стената на старата крепост в Сан Ремо. Той носеше цивилен костюм, вълнено палто и тъмни очила, които скриваха всевиждащото му изкуствено око. Габриел, облечен с дънки и кожено яке, изглеждаше като притеснения му по-млад брат, този, който е направил всички грешни избори в живота си и отново се нуждае от пари. Докато вървяха по мръсната крайбрежна алея, той информира генерала за резултатите от проучването си, като внимаваше да не разкрива източниците си. Ферари не изглеждаше изненадан от чутото.
— Пропуснахте нещо — каза той.
— Какво?
— Джак Брадшоу не беше дипломат. Той беше шпионин.
— Откъде знаете?
— Всички от занаята знаеха за миналото на Брадшоу. Това беше една от причините той да е толкова добър в работата си. Но не се притеснявайте — добави генералът. — Нямам намерение да ви създавам затруднения с вашите приятели в Лондон. Единственото, което искам, е моята картина от Караваджо.
Те напуснаха крайбрежната алея и тръгнаха нагоре по склона на хълма към центъра на града. Алон се зачуди защо някой би искал да почива тук. Градът му напомняше на някога красива жена, която се докарва, за да я нарисуват.