— Вие ме измамихте — каза той.
— Не е така — отговори Ферари.
— А как ще го определите?
— Премълчах някои факти, за да не повлияят на вашето разследване.
— Знаехте ли, че картината на Караваджо е в играта, когато поискахте да разследвам смъртта на Брадшоу?
— Бях чул слухове в този смисъл.
— А бяхте ли чули и слухове за колекционер, който купува неистово откраднати произведения на изкуството?
Генералът кимна утвърдително.
— Кой е той?
— Нямам никаква представа.
— Този път истината ли ми казвате?
Ферари сложи здравата си ръка върху сърцето си.
— Не знам самоличността на човека, който купува всяка открадната творба, която успее да докопа. Нито знам кой стои зад убийството на Джак Брадшоу. — Той замълча за миг, после добави: — Макар да подозирам, че става дума за едно и също лице.
— Защо е бил убит Брадшоу?
— Предполагам, че вече не е бил необходим.
— Защото е доставил картината на Караваджо ли?
Генералът кимна неопределено.
— Тогава защо първо е бил измъчван?
— Вероятно убийците му са искали да им каже нечие име.
— На Ив Морел ли?
— Брадшоу сигурно е използвал Морел да придаде нов облик на картината, така че тя да може да бъде продадена. — Той погледна мрачно Габриел и попита: — Как са го убили?
— Счупили са врата му. Изглеждаше като пълно прекъсване на гръбначния мозък.
Ферари се намръщи.
— Безшумно и безкръвно.
— И много професионално.
— Какво направихте с този нещастник?
— За него ще се погрижат — отговори тихо Алон.
— Кой?
— По-добре да не знаете подробностите.
Генералът бавно поклати глава. Сега беше замесен в углавно престъпление. Не му беше за първи път.
— Да се надяваме — каза той след малко, — че френската полиция никога няма да разбере, че сте били в апартамента на Морел. Като се има предвид вашето минало, те могат да останат с погрешно впечатление.
— Да — каза мрачно Габриел. — Да се надяваме.
Те завиха по Виа Рома. Булевардът кънтеше от бръмченето на стотици моторни скутери. Когато заговори отново, Алон трябваше да повиши глас, за да бъде чут.
— Кой беше последният ѝ притежател? — попита той.
— На картината на Караваджо ли?
Габриел кимна утвърдително.
— Дори и аз не съм сигурен — призна Ферари. — Всеки път, когато арестуваме някой гангстер, без значение колко е незначителен, той ни предлага информация за местонахождението на „Рождество Христово“ в замяна на намаляване на присъдата му. Ние го наричаме билетът „Караваджо“. Излишно е да казвам, че сме пропилели безброй часове да проследяваме фалшиви следи.
— Струва ми се, че преди няколко години бяхте близо до намирането ѝ.
— И аз така смятах, но тя се изплъзна от ръцете ми. Бях започнал да мисля, че никога няма да получа още една възможност да я открия. — Той неволно се усмихна. — А сега и това.
— Ако картината е била продадена, тя вероятно вече не е в Италия.
— Съгласен съм. Но от опит знам — добави генералът, — че най-добрият момент да се намери открадната картина е веднага след като тя е сменила собственика си. Така че ние трябва да действаме бързо. Иначе може да се наложи да чакаме още четиридесет и пет години.
— Ние?
Генералът спря, но не каза нищо.
— Моето участие в този случай — заяви Алон, надвиквайки шума от трафика — официално приключи.
— Обещахте да откриете кой е убил Джак Брадшоу в замяна на това да запазим в тайна от пресата името на вашия приятел. Според мен още не сте приключили поетия ангажимент.
— Дадох ви важна следа, да не говорим за трите откраднати картини.
— Но не и картината, която искам. — Генералът свали слънчевите си очила и втренчи в Габриел единственото си око. — Вашето участие в този случай не е приключило, Алон. В действителност то едва сега започва.
Те отидоха в един малък бар с изглед към яхтеното пристанище. Барът беше празен, с изключение на двама млади мъже, които се жалваха от плачевното състояние на икономиката. Тези дни това бе често срещана гледка в Италия. Нямаше работа, нямаше перспективи, нямаше бъдеще — само красиви останки от миналото, които генералът и неговият екип от Арт отряда бяха положили клетва да опазят. Той си поръча кафе и сандвич и заведе Габриел на една маса отвън, на студеното слънце.
— Честно казано — рече Ферари, когато отново останаха сами, — не знам как може дори да си помислите да изоставите случая сега. Това ще бъде, като да оставите незавършена една картина.