— Моята недовършена картина е във Венеция — отвърна Алон — заедно с бременната ми съпруга.
— Вашата творба на Веронезе е в безопасност. Жена ви — също.
Габриел погледна един препълнен казан за боклук в края на пристана и поклати глава. Древните римляни бяха изобретили централното отопление, но на някакъв етап от развитието си техните потомци бяха забравили как да изхвърлят боклука си.
— Намирането на тази картина може да отнеме месеци — каза той.
— Ние не разполагаме с месеци. Бих казал, че имаме най-много няколко седмици.
— Тогава смятам, че е най-добре вие и хората ви да се размърдате.
Генералът бавно поклати глава.
— Ние сме добри в подслушването на телефони и сключването на сделки с мафиотски отрепки. Но не сме добри в провеждането на операции под прикритие, особено извън Италия. Имам нужда от някой, който да подхвърли примамка на пазара за крадени произведения на изкуството, и да видим дали ще успеем да изкушим господин Голямата клечка да придобие нещо друго. Той е някъде там. Вие просто трябва да намерите нещо, което да го заинтересува.
— Не може да се намери шедьовър за милиони долари. Той се краде.
— И то по ефектен начин — добави Ферари. — Което означава, че не трябва да бъде картина от нечий дом или частна галерия.
— Осъзнавате ли какво предлагате?
— Да, напълно. — Генералът се усмихна заговорнически. — Повечето операции под прикритие включват изпращането на фалшив купувач на терена. Но вашата ще бъде различна. Вие ще се представите за крадец с крадена картина за продажба. Картината трябва да бъде истинска.
— Защо не ми позволите да заема нещо прекрасно от галерия „Боргезе“?
— Музеят никога няма да се съгласи. Освен това — добави генералът — творбата не бива да идва от Италия. В противен случай лицето, което притежава картината на Караваджо, може да заподозре моето участие.
— Никога няма да можете да заведете дело срещу някого след подобно нещо.
— Даването под съд определено е на второ място в моя списък с приоритети. Искам тази картина на Караваджо да бъде върната.
Ферари потъна в мълчание. Габриел трябваше да признае, че бе заинтригуван от идеята.
— Няма начин аз да оглавявам операцията — каза той след малко. — Лицето ми е твърде известно.
— Тогава, предполагам, ще трябва да намерите някой добър актьор да изиграе ролята. Ако бях на ваше място, щях да наема също и някой здравеняк. Подземният свят може да бъде опасно място.
— Нима!
Генералът не отговори.
— Здравеняците не са никак евтини — каза Алон. — Същото важи и за ловките крадци.
— Можете ли да вземете назаем от вашата Служба?
— Здравеняци или крадци?
— И двете.
— Няма никакъв шанс.
— От колко пари ще имате нужда?
Габриел се престори, че мисли.
— Минимум два милиона.
— Може и да имам един милион в кутията за кафе под бюрото ми.
— Ще го взема.
— Всъщност — каза Ферари с усмивка — парите са в едно дипломатическо куфарче в багажника на колата ми. Разполагам и с копие от преписката за творбата на Караваджо. То ще ви осигури материал за четене, докато чакате господин Голямата клечка да се намеси.
— Какво ще стане, ако той не захапе стръвта?
— Предполагам, че ще трябва да откраднете нещо друго. — Генералът сви рамене. — Това е удивителното при кражбите на шедьоври. Наистина не е чак толкова трудно.
Както бе обещано, парите бяха в багажника на служебния седан на Ферари — един милион евро в много използвани банкноти, източникът на който той отказа да уточни. Габриел остави куфарчето на пасажерската седалка на своята кола и потегли, без да каже нито дума повече. Докато стигне до покрайнините на Сан Ремо, вече бе нахвърлил първите подготвителни скици за операцията по връщането на изчезналата картина на Караваджо. Той имаше финансови средства и достъп до най-успешния крадец на произведения на изкуството. Единственото, което му трябваше сега, бе някой, който да предложи открадната картина на пазара. Аматьор не би могъл да го направи. Той се нуждаеше от опитен оперативен агент, който е бил обучен в коварното изкуство на измамата. Някой, който се чувстваше удобно в присъствието на престъпници. Някой, който можеше да се грижи за себе си, ако нещата загрубееха. Алон познаваше точно такъв човек отвъд морето, на остров Корсика. Той беше малко като Морис Дюран — стар противник, който сега беше негов съучастник, но приликите свършваха дотук.
14.
Корсика
Когато фериботът влезе в пристанището на Калви, наближаваше полунощ — неподходящо време за социални телефонни обаждания в Корсика, — така че Габриел се настани в един хотел близо до терминала и легна да спи. На сутринта закуси в едно малко кафене близо до брега, след това се качи в колата си и пое по скалистото западно крайбрежие. Дъждът продължи да вали още известно време, но постепенно облаците се разсеяха и морето от гранитносиво стана тюркоазенозелено. Алон спря в град Порто да купи две бутилки изстудено корсиканско розе и се отправи към вътрешността по тесен път, от двете страни на който се простираха маслинови насаждения и горички от черен бор. Въздухът ухаеше на макиата — гъсти храсталаци от розмарин, дива роза и лавандула, които покриваха голяма част от острова, а по селата видя много жени с черни вдовишки дрехи — знак, че са загубили мъжете си заради вендета. Преди време жените го сочеха с типичния корсикански жест за предпазване от окиу, или уроки, но сега избягваха да се заглеждат в него. Те знаеха, че е приятел на дон Антон Орсати, а приятелите на дона можеха да пътуват навсякъде в Корсика без страх от физическа разправа.