— Добре дошъл отново в Корсика — каза Орсати, като взе двете бутилки розе. — Знаех си, че не можеш да стоиш дълго далече от нея. Не ме разбирай погрешно, Габриел, но винаги съм си мислил, че във вените ти тече малко корсиканска кръв.
— Мога да ви уверя, дон Орсати, че не е така.
— Това няма значение. Сега ти на практика си един от нас. — Донът сниши глас и добави: — Между мъжете, които убиват заедно, се създава връзка, която не може да бъде разрушена.
— Това още някоя от вашите корсикански поговорки ли е?
— Нашите поговорки са свещени и точни, каквато е сама по себе си една поговорка. — Орсати се усмихна. — Мислех, че би трябвало да си във Венеция със съпругата си.
— Бях там — отвърна Алон.
— Тогава защо си дошъл отново в Корсика? По работа или за удоволствие?
— Боя се, че по работа.
— За какво става дума този път?
— За услуга.
— Още една?
Габриел кимна утвърдително.
— Тук, в Корсика — каза донът, като се намръщи неодобрително, — ние вярваме, че съдбата на човек е предопределена по рождение. А ти, приятелю, изглежда, си обречен вечно да решаваш проблемите на други хора.
— Има и по-лоши съдби, дон Орсати.
— Господ помага на тези, които сами си помагат.
— Колко милосърдно — вметна Алон.
— Милосърдието е за свещениците и глупаците. — Корсиканецът погледна към дипломатическото куфарче, което държеше Габриел. — Какво има в куфарчето?
— Един милион евро в употребявани банкноти.
— Откъде ги получи?
— От един приятел в Рим.
— Италианец ли е?
Алон кимна утвърдително.
— В дъното на много беди — каза мрачно дон Орсати — винаги стои някой италианец.
— По една случайност аз съм женен за италианка.
— Точно затова паля много свещи за теб.
Габриел безуспешно се помъчи да потисне усмивката си.
— Как е тя? — попита донът.
— Аз сякаш непрекъснато я ядосвам. Като изключим това, е много добре.
— Заради бременността е — каза дълбокомислено Орсати. — След като се родят децата, всичко ще бъде различно.
— Как?
— Ще бъде така, сякаш ти не съществуваш. — Корсиканецът отново погледна към куфарчето. — Защо се разхождаш с един милион евро в употребявани банкноти?
— Бях помолен да открия нещо ценно и ще коства много средства, за да го върна.
— Друго изчезнало момиче ли? — попита донът.
— Не — отвърна Алон. — Това.
Той подаде на Орсати снимка на празната рамка, която висеше над олтара на църквата „Сан Лоренцо“. По изражението на грубоватото лице на корсиканеца си пролича, че той разпозна мястото.
— „Рождеството“ ли? — попита донът.
— Никога не съм предполагал, че сте човек на изкуството, дон Орсати.
— Не съм — призна корсиканецът, — но следя внимателно случая през годините.
— По някаква конкретна причина ли?
— По една случайност бях в Палермо вечерта, когато картината на Караваджо бе открадната. Всъщност — добави той с усмивка — почти съм сигурен, че именно аз открих, че тя липсва.
На терасата с изглед към долината дон Антон Орсати разказа как в края на лятото на 1969 година в Корсика пристигнал сицилианският бизнесмен Ренато Франкона. Сицилианецът искал да бъде отмъстено за красивата му дъщеря, която била убита няколко седмици по-рано от Сандро ди Лука — важен член на „Коза Ностра“. Дон Карлу Орсати, тогавашният шеф на клана Орсати, не искал да се замесва. Обаче синът му, способният убиец Антон, в крайна сметка убедил баща си да му позволи да изпълни лично договора. Въпросната вечер всичко минало по план, с изключение на лошото време, което направило невъзможно напускането на Палермо. Като нямал нищо по-добро за вършене, младият Антон тръгнал да търси църква, за да изповяда греховете си. Църквата, в която влязъл, била „Сан Лоренцо“.
— И точно това — каза Орсати, като вдигна снимката на празната рамка — видях онази вечер. Както се досещаш, не съобщих за кражбата в полицията.
— Какво се случи с Ренато Франкона?
— От „Коза Ностра“ го убиха няколко седмици по-късно.
— Предположили са, че той стои зад убийството на Ди Лука?
Донът кимна печално.
— Но поне умря с чест.
— Как така?
— Тъй като отмъсти за убийството на дъщеря си.
— И хората се чудят защо Сицилия не е икономическата и интелектуална сила на Средиземноморието.
— Парите не идват от пеене — каза донът.