— Откъде знаете, че съм тук?
— Аз знам всичко.
— Тогава ми кажете как съм пристигнал на острова.
— Не ме обиждайте.
Скептицизмът на Габриел беше престорен. Той отдавна бе загърбил всички съмнения относно способността на старицата да надзърва както в миналото, така и в бъдещето. Тя стисна здраво ръката му и затвори очи.
— Живели сте в града на водата със съпругата си и сте работили в църква, където е погребан един велик художник. Били сте щастлив, наистина щастлив, за първи път в живота си. После се е появил един едноок мъж от Рим и…
— Добре — каза Алон. — Доказахте правотата си.
Жената пусна ръката му и посочи към малката дървена маса във всекидневната. На нея имаше плитка чиния с вода и съд със зехтин. Те бяха нейните работни инструменти. Старицата беше синядора24. Корсиканците смятаха, че има силата да избавя от уроки. Първия път Габриел бе предположил, че не е нищо повече от една знахарка, но вече не смяташе така.
— Седнете — каза тя.
— Не искам — отвърна Алон.
— Защо не искате?
— Защото ние не вярваме в такива неща.
— Евреите ли?
— Да — отговори той. — Евреите.
— Но преди го направихте.
— Вие ми казахте неща за миналото ми, неща, които нямаше откъде да знаете.
— Значи сте били любопитен?
— Предполагам, че да.
— А сега не сте ли любопитен?
Жената седна на обичайното си място до масата и запали свещ. След кратко колебание Габриел седна срещу нея. Той побутна съда със зехтин към средата на масата и скръсти упорито ръце. Старицата затвори очи.
— Едноокият мъж ви е помолил да намерите нещо заради него, нали?
— Да — отвърна Алон.
— Става дума за картина, нали? Творбата на един луд човек, на един убиец. Тя е взета преди много години от малка църква, намираща се на остров.
— Дон Орсати ли ви го каза?
Старицата отвори очи.
— Никога не съм говорила с дона по този въпрос.
— Продължавайте.
— Картината е била открадната от мъже като дона, само че много по-лоши. Те са се отнесли много зле с нея. Тя до голяма степен е увредена.
— Но картината е оцеляла, нали?
— Да — отговори жената, като кимна бавно. — Оцеляла е.
— Къде е сега?
— Близо е.
— Близо до какво?
— Не е по силите ми да ви кажа това. Но ако направите теста със зехтина и водата — добави тя, като погледна към средата на масата, — вероятно ще мога да помогна.
Габриел остана неподвижен.
— От какво се страхувате? — попита старицата.
— От вас — отговори искрено Алон.
— Вие имате силата на Бог. Защо трябва да ви е страх от крехка и стара жена като мен?
— Защото вие също притежавате сила.
— Силата да виждам — каза тя, — но не и земни сили.
— Способността да се вижда бъдещето е голямо предимство.
— Особено за някой с вашата професия.
— Да — съгласи се с усмивка Габриел.
— Тогава защо не направите теста със зехтина и водата?
Той запази мълчание.
— Вие сте загубили много неща — каза внимателно старицата. — Съпруга, син, вашата майка. Но дните на скръб са вече зад гърба ви.
— Моите врагове ще се опитат ли някога да убият жена ми?
— Нищо лошо няма да сполети нея или децата ви.
Старицата кимна към съда със зехтина. Този път Габриел потопи показалеца си в него и остави три капки от мазнината да паднат във водата. По законите на физиката зехтинът трябваше да се събере на повърхността в една обща капка. Вместо това, той се разпръсна на хиляди капчици и скоро от него не остана и следа.
— Вие сте урочасан — каза сериозно старицата. — Би било разумно да ми позволите да премахна от вас уроките.
— Предпочитам да взема два аспирина.
Жената се взря в чинията с вода и зехтин.
— Картината, която търсите, изобразява младенеца Христос, нали?
— Да.
— Странно е, че човек като вас ще търси нашия Господ и Спасител. — Тя отново сведе поглед към чинията. — Картината е била преместена от острова. Тя изглежда по-различно от преди.
— Как така?
— Била е поправена. Човекът, който го е извършил, сега е мъртъв. Но вие вече знаете това.
— Някой ден ще трябва да ми покажете как го правите.
— Това не е нещо, което може да се научи. То е дар от Бога.
— Къде е картината сега?
— Не мога да кажа.
— Кой я притежава?
— Извън възможностите ми е да ви дам името му. Жената може да ви помогне да я намерите.
— Каква жена?
— Не мога да кажа. Не позволявайте да ѝ се случи нищо лошо, иначе ще загубите всичко.
24
Название в Корсика на жените, които се занимават с разваляне на магии, лекуване на уроки и на уплах. — Б.пр.