— Нищо — призна Габриел. — Обаче бързо се учи.
— С какво си изкарва прехраната?
— Грижи се за вдовици и сираци.
— Да бе — каза скептично Морис. — А аз съм президентът на Франция.
Те прекараха остатъка от деня в разработване на детайлите на операцията. След това, когато нощта се спусна над Осми арондисман на Париж, Дюран обърна табелката на вратата от „Отворено“ на „Затворено“ и те излязоха един след друг на улица „Мироменил“. Крадецът на произведения на изкуството се отправи към бирарията на отсрещната страна на улицата за вечерната си чаша червено вино, убиецът взе такси до един хотел на улица „Риволи“, а настоящият оперативен агент и бъдещ шеф на израелското разузнаване отиде до една тайна квартира на Службата с изглед към моста Пон Мари. Той видя двама охраняващи агенти да седят в автомобил, паркиран пред входа на сградата, и когато влезе в апартамента, усети аромата на готвено ястие и чу Киара тихо да си пее. Габриел я целуна по устните и я поведе към спалнята. Не я попита как се чувства. Не я попита нищо.
— Даваш ли си сметка — попита тя по-късно, — че се любихме за първи път, откакто разбрахме, че съм бременна?
— Наистина ли?
— Когато интелигентен човек като теб, Габриел, се прави на глупак, не се получава много убедително.
Той бавно нави кичур от косата ѝ на пръста си, но не каза нищо. Брадичката ѝ бе опряна на гърдите му. От светлината на парижките улични лампи кожата ѝ бе придобила златист оттенък.
— Защо досега не правеше любов с мен? И не ми казвай, че си бил зает — добави тя бързо, — защото преди това никога не те е спирало.
Той пусна косата ѝ, но не отговори.
— Страхуваше се, че нещо може пак да се обърка с бременността ли? Затова ли?
— Да — отвърна Алон. — Предполагам, че е така.
— Какво те накара да промениш мнението си?
— Прекарах няколко минути с една стара жена на остров Корсика.
— Какво ти каза тя?
— Че нищо лошо никога няма да сполети теб или децата.
— И ти ѝ повярва?
— Тя ме спечели, като ми каза няколко неща, които не би могла да знае. След това ми каза, че ти си напуснала Венеция.
— Каза ли ти, че съм в Париж?
— Не с толкова много думи.
— Надявах се да те изненадам.
— Откъде знаеше къде да ме намериш?
— Ти как мислиш?
— Обадила си се на булевард „Цар Саул“.
— Всъщност те ми се обадиха.
— Защо?
— Защото Узи искаше да разбере защо общуваш с човек като Морис Дюран. Естествено, аз веднага се възползвах от възможността.
— Как се измъкна от телохранителя на генерала?
— Матео ли? Той беше лесен.
— Не знаех, че двамата с него си говорите на малки имена.
— Той ми беше много полезен в твое отсъствие. И нито веднъж не ме попита как се чувствам.
— Няма да допусна отново същата грешка.
Киара го целуна по устните и го попита защо е подновил връзката си с най-успешния крадец на произведения на изкуството в света. Габриел ѝ разказа всичко.
— Сега разбирам защо генерал Ферари толкова силно искаше ти да разследваш смъртта на Брадшоу.
— Той през цялото време е знаел, че Брадшоу е бил мошеник — каза Алон. — Също така е чул слуховете, че неговите пръстови отпечатъци са били по картината на Караваджо.
— Предполагам, че това би могло да обясни нещо странно, което открих в данъчните архиви на „Меридиан Глоубъл Кънсълтинг Груп“.
— Какво е то?
— През последните дванадесет месеца „Меридиан“ е свършила доста работа за фирмата „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.
— Каква е тази фирма?
— Трудно е да се каже. „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ е доста непрозрачна компания.
Габриел хвана нов кичур от косата на Киара и попита какво друго е открила в електронните файлове на Джак Брадшоу.
— През последните няколко седмици от живота си той е изпратил няколко имейла до акаунт27 в Джимейл28 с автоматично генерирано потребителско име.
— Какво са обсъждали?
— Сватби, партита, времето — всички обичайни неща, които хората обсъждат, когато всъщност говорят за нещо друго.
— Имаш ли някаква представа къде е базиран този негов кореспондент?
— В интернет кафенета в Брюксел, Антверпен и Амстердам.
— Естествено.
Тя се претърколи по гръб. Алон сложи дланта си върху корема ѝ, докато дъждът тихо трополеше по прозореца.
— За какво си мислиш? — попита Киара след малко.
— Чудех се дали е истинско, или просто е плод на моето въображение.
27
Потребителски абонамент за компютърна мрежа или компютърна система, включващ персонален идентификационен код, парола и права за достъп до определени услуги. — Б.пр.