— Трябва ли? — попита уморено Габриел.
Келър загаси цигарата си и веднага запали нова.
— Не мога да повярвам, че сме отново тук.
— Къде?
— В Марсилия — отвърна Келър. — Точно оттук започнахме търсенето на младата англичанка.
— И където ти ненужно отне човешки живот — добави мрачно Габриел.
— Хайде да не дискутираме повторно този въпрос.
— Това е доста високопарен израз за крадец на предмети на изкуството, Кристофър.
— Не мислиш ли, че е някакво съвпадение това, че седим в същата кола от същата страна на Старото пристанище?
— Не.
— Защо не?
— Защото Марсилия е мястото, където са престъпниците.
— Като него. — Келър кимна към мъжа с парцаливия вълнен пуловер, който стоеше до сергията за риба в края на пристанището.
— Познаваш ли го?
— Всички от занаята познават Паскал Рамо. Той и неговата банда са най-добрите крадци на Лазурния бряг. Те крадат всичко. Носеше се слух, че веднъж опитали да откраднат Айфеловата кула.
— Какво се е случило?
— Купувачът се е отказал, или поне така Паскал обича да разказва историята.
— Някога имал ли си вземане-даване с него?
— Той не се нуждае от хора като мен.
— В смисъл?
— Паскал ръководи бандата си със здрава ръка. — Келър издиша облак цигарен дим. — Така че Морис прави поръчка и Паскал доставя стоките, по този начин ли действат?
— Точно като „Амазон“29.
— Какво е „Амазон“?
— Трябва малко по-често да се измъкваш от долината си, Кристофър. Светът се промени, откакто си умрял.
Келър потъна в мълчание. Габриел отмести поглед от Паскал Рамо и погледна към хълмистия квартал на Марсилия, разположен близо до базиликата. В паметта му изникнаха картини от миналото: вратата на величествена жилищна сграда на булевард „Сен Реми“, мъж, който крачи бързо в прохладните утринни сенки, арабско момиче с безмилостни кафяви очи, което стои в горния край на каменното стълбище. „Извинете, господине. Да не сте се загубили?“ Той премигна, за да прогони спомените, бръкна в джоба на палтото си, за да извади мобилния си телефон, но се спря. Пред тайната квартира в Париж имаше охранителен екип. Нищо лошо нямаше да се случи на Киара.
— Нещо не е наред ли? — попита Кристофър.
— Не — отвърна Алон. — Всичко е наред.
— Сигурен ли си?
Габриел върна погледа си на Паскал Рамо. Келър се усмихна.
— Малко е странно, не мислиш ли?
— Кое?
— Че човек като теб може да бъде свързан с крадец на предмети на изкуството.
— Или с професионален убиец — добави Габриел.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че животът е сложен, Кристофър.
— На мен ли го казваш.
Келър загаси цигарата си и понечи да запали друга.
— Моля те — каза тихо Алон.
Кристофър мушна цигарата обратно в кутията.
— Още колко трябва да чакаме?
Габриел погледна часовника си.
— Двадесет и осем минути.
— Откъде си толкова сигурен?
— Понеже влакът му пристига на гара „Сен Шарл“ в един часа и тридесет и четири минути. За да стигне пеша от гарата до пристанището, ще са му нужни дванадесет минути.
— Ами ако спре някъде по пътя?
— Няма да спре — отговори Алон. — Господин Дюран е много надежден човек.
— Щом е толкова надежден, защо отново се върнахме в Марсилия?
— Защото той носи един милион евро от парите на карабинерите и искам да се уверя, че те ще се озоват на правилното място.
— В джоба на Паскал Рамо.
Габриел не отговори.
— Малко е странно, не мислиш ли?
— Животът е сложен, Кристофър.
Келър запали цигара.
— На мен ли го казваш.
Беше един и четиридесет и пет, когато го видя да се спуска по стръмната улица „Ла Канебиер“, което означаваше, че идва с една минута предсрочно. Носеше сив камгарен костюм и изискана филцова шапка, а в дясната си ръка стискаше дръжката на куфарче, съдържащо един милион евро. Той се насочи към продавачите на риба и мина бавно край сергиите, докато не стигна пред тази на Паскал Рамо. Двамата размениха няколко думи, Дюран старателно провери дали стоката е прясна и накрая направи своя избор. Той подаде една банкнота, взе найлонова торбичка, пълна с калмари, и се отправи към южната страна на пристанището. Миг по-късно Морис мина покрай Габриел и Келър, без да ги погледне.
29
Транснационална компания за електронна търговия със седалище в Сиатъл, Вашингтон. — Б.пр.