Вероятно Ван Гог бе нарисувал амстердамските слънчогледи само за часове, точно както бил нарисувал техните предшественици предишния месец август. На Габриел обаче му бяха необходими три дни, за да нарисува картината, която по-късно щеше да нарече „Парижка версия“. Като добави отличителния подпис на Винсент ван Гог върху вазата, фалшификатът стана идентичен с оригинала във всяко друго отношение, освен в едно: не притежаваше кракелюри — мрежата от фини пукнатини, с която се покрива живописният слой с течение на времето. За да предизвика бързо напукване на боята, Алон свали платното от подрамника и го държа във фурната при 350°С в продължение на тридесет минути. След това, когато платното се охлади, той го изпъна здраво с двете си ръце и го прокара през ръба на масата в трапезарията, първо хоризонтално, после вертикално. В резултат на това мигновено се появи мрежа от пукнатинки. Габриел върна платното на подрамника му, нанесе отгоре лаково покритие и го постави до оригинала. Киара не можа да открие разлика между двете картини. Морис Дюран също не можа да ги различи една от друга.
— Никога не съм си представял, че е възможно — каза французинът.
— Кое?
— Някой да е толкова добър, колкото Ив Морел. — Той прокара върха на пръста си върху мазките на четката на Алон. — Изглежда, сякаш е нарисувана от самия Винсент.
— Това е целта, Морис.
— Но не е толкова лесно да се постигне, дори и от професионален реставратор. — Дюран се наведе по-близо до платното. — Каква техника използва, за да се получат кракелюрите?
Габриел му каза.
— Методът на Ван Меегерен33. Много е ефикасен, стига да не изгори картината. — Дюран премести погледа си от фалшификата на Габриел към оригинала на Ван Гог.
— Не си прави никакви илюзии, Морис. Тя се връща в Амстердам веднага щом приключим с това.
— Знаеш ли колко мога да получа за нея?
— Десет милиона евро.
— Най-малко двадесет.
— Но ти не я открадна, Морис. Тя бе открадната от един англичанин с руса коса и слънчеви очила.
— Един мой познат мисли, че наистина го е срещнал.
— Надявам се, че не си го извел от тази заблуда.
— Ни най-малко — отговори Дюран. — Хората от сенчестата страна на занаята вярват, че твоят приятел има картината и вече води преговори с няколко потенциални купувачи. Не след дълго знаеш кой ще се хвърли в наддаването за нея.
— Може би той има нужда от малко насърчение.
— Какъв вид насърчение?
— Любезно предупреждение, преди чукчето да удари за последен път. Смяташ ли, че можеш да се справиш с това, Морис?
Дюран се усмихна.
— С едно телефонно обаждане.
20.
Женева
Имаше един аспект на случая, който гризеше Габриел от самото начало — тайните помещения на Джак Брадшоу в свободната безмитна зона в Женева. По принцип един бизнесмен използваше уникалните услуги на безмитната зона, защото искаше да се избегне данъчно облагане или защото криеше нещо. Алон подозираше, че мотивите на Брадшоу спадаха към втората категория. Но как да влезе вътре без съдебна заповед и полицейски ескорт? Безмитната зона не беше място, където човек можеше да проникне с шперц и самоуверена усмивка. На Габриел му трябваше съюзник, някой, притежаващ властта да отвори спокойно всяка врата в Швейцария. Той познаваше такъв човек. Трябваше да сключи сделка с него, да постигне тайно споразумение. Това щеше да бъде сложно, но пък въпросите, свързани с Швейцария, в повечето случаи бяха такива.
Първият контакт бе кратък и необещаващ. Алон позвъни на човека в офиса му в Берн и му описа в общи линии какво му е необходимо и защо. Естествено, мъжът отсреща беше сдържан, но по гласа му си пролича, че е заинтригуван.
33
Хан ван Меегерен (1889–1947) — холандски живописец, портретист, един от най-известните фалшификатори на XX в., прославил се с фалшифицирането на картини на Йоханес Вермеер и Питер де Хох. — Б.пр.