Господина обаче заяви, че трябва да замина скоро, да не би дамата – мис Лили – да развали нашия план, като най-неочаквано вземе друго момиче за своя прислужница. На следващия ден, след като дойде на Лант стрийт, той седна и ѝ написа писмо. В него ѝ казваше, че се надява тя да му прости, задето се е осмелил да ѝ пише, но бил на гости при старата си бавачка, която му била като майка, когато бил малко момче, и я заварил обезумяла от мъка заради съдбата на дъщерята на покойната си сестра. Дъщерята на покойната сестра, разбира се, се явявах аз: според историята преди съм била прислужница на една дама, която се омъжвала и заминавала за Индия, ето защо съм си загубила работата и съм си търсела нова господарка; отвсякъде обаче ме дебнели изкушения да тръгна по лош път и той се надявал да се намери някоя дама с добро сърце, която да ми даде шанс да се измъкна от покварата на града, и т.н.
Казах:
– Ако повярва на подобни опашати лъжи, Господине, значи е още по-глупава, отколкото ни я представихте.
Той обаче отвърна, че имало стотина момичета между Странд и Пикадили, които се хранели много прилично с тази история пет нощи в седмицата, и след като богаташите в Лондон можели да се простят с шилингите си заради нея, няма да имало причина мис Мод Лили да не бъде достатъчно благоразположена, след като била сама, простодушна и тъжна и нямало кой да ѝ отвори очите?
– Ще видиш – каза. И запечата писмото, написа адреса и накара едно от съседските момчета да изтича с него до пощата.
После, тъй като беше абсолютно сигурен в успеха на плана си, добави, че трябва веднага да започнат да ме учат как би следвало да се държи една истинска прислужница на дама.
Първо ми измиха косата. По онова време много момичета в Бъроу носеха косата си разделена на три части – хваната с гребен отзад и с няколко едри къдрици от двете страни. Ако се изгладят със силно нагорещена ютия, като първо се намокрят със сладка вода, къдриците стават много твърди и издържат цяла седмица, даже по-дълго. Господина обаче смяташе, че прическата ми е прекалено префърцунена за селско момиче, ето защо ме накара да си измия косата, за да стане съвсем гладка, а после да я разделя на път и да я вдигна на обикновен кок на тила си. Накара и Дейнти да си измие косата и след като бях сресала и забола своята няколко пъти, докато най-накрая остана доволен, сресах и забодох и нейната по същия начин, все едно че беше косата на господарката, на мис Лили. Той се суетеше около нас като момиче. Когато приключихме, двете с Дейнти изглеждахме толкова невзрачни и зализани, че сякаш се готвехме да влезем в манастир. Джон заяви, че ако сложат наши снимки в мандрите, хората ще се сдобият с нов начин за квасене на мляко.
Когато чу думите му, Дейнти свали фуркетите от косата си и ги запрати в огъня. По някои от тях бяха залепнали косми, които изсъскаха в пламъците.
– Не можеш ли да правиш нещо друго с момичето си – попита го мистър Ибс, – освен да го разплакваш?
Джон се изсмя.
– Обичам да я гледам разплакана – отвърна. – Това я кара да се изпотява по-малко.
Той наистина беше зло момче.
Беше обаче силно увлечен от плана на Господина, против волята си. Както всички нас. За първи път мистър Ибс не вдигна транспаранта на прозореца на работилницата си и остави мангала да загасне. Когато на вратата чукаха хора, за да им направи ключове, той ги отпращаше. Поклати глава на двама-трима крадци, които му носеха плячка.
– Не мога, синко. Днес не мога. Преправям нещо. Пусна единствено Фил, рано сутринта. Настани го да седне и му показа всички точки от списък, който Господина беше съставил предишната нощ, а после Фил си нахлупи каскета върху очите и излезе. Върна се след два часа с торба и куфар, облечен с брезент, които беше взел от един познат, собственик на някакъв съмнителен склад на брега на реката.
Куфарът беше за мен – трябваше да го отнеса на село. В торбата имаше кафява вълнена рокля, която почти ми ставаше, наметало, обувки и черни копринени чорапи, и на всичко отгоре истинско бяло дамско бельо.
Мистър Ибс само развърза връзките на торбата, надникна в нея, погледна бельото и седна в отсрещния ъгъл на кухнята, където държеше една секретна брава, която обичаше да разглобява и да поръсва с талк, а после отново да сглобява. Накара Джон да отиде при него, за да държи винтовете. Господина обаче извади една по една всички части на дамското бельо и ги подреди на масата. Сложи до масата кухненски стол.