– А сега, Сю – каза, – представи си, че този стол е мис Лили. Как ще я облечеш? Да речем, че ще започнеш от чорапите и гащите.
– От гащите ли? – попитах. – Да не би да искате да кажете, че е гола?
Дейнти сложи ръка върху устата си и се изкиска. Тя седеше до краката на мисис Съксби, която ѝ навиваше косата.
– Гола ли? – повтори Господина. – Ами да, гола като пирон. Как иначе? Тя трябва да си свали дрехите, когато се измърсят; трябва да ги свали, за да се изкъпе. Твоята задача ще е да ги вземеш от нея, след като ги съблече. Твоята задача ще е да ѝ дадеш чисти дрехи.
Не бях се замисляла за това. Чудех се какво ли би било да застанеш и да подадеш чифт гащи на непознато голо момиче. Едно непознато голо момиче веднъж тичаше, пищейки, по Лант стрийт, следвано от полицай и медицинска сестра. Ами ако мис Лили се изплашеше и хукнеше, а аз трябваше да я хвана? Изчервих се и Господина ме видя.
– Е, хайде – каза, готов да се усмихне. – Не си чак толкова целомъдрена, нали?
Завъртях глава, за да покажа, че не съм. Той кимна, взе чифт чорапи, а после и чифт гащи. Провеси ги на седалката на кухненския стол.
– Какво следва? – попита ме.
Повдигнах рамене.
– Фланелата, предполагам.
– Ризата, така трябва да я наричаш – поправи ме той. – И не забравяй да я затоплиш, преди тя да я облече.
Вдигна ризата и я приближи до огъня. После я сложи внимателно върху гащите на облегалката на стола, сякаш столът беше облечен с нея.
– А сега корсетът – продължи. – Тя ще те кара да ѝ го връзваш, да го стягаш колкото намериш за добре. Хайде да видим как ще го направиш.
Облече корсета върху ризата, с връзките отзад, и докато се навеждаше към стола, за да го задържи да не се клати, ме накара да дръпна връзките и да ги вържа на фльонга. Те оставиха червени и бели следи по дланите ми, сякаш ме бяха шибали с камшик.
– Защо тя не носи от ония корсети, които се връзват отпред, като всяко нормално момиче? – попита Дейнти, докато ме наблюдаваше.
– Защото тогава – отвърна Господина – няма да ѝ е нужна прислужница. А ако не ѝ е нужна прислужница, няма да знае, че е дама. Сега стана ли ти ясно?
Намигна и сложи върху корсета риза и нагръдник, а после кринолин с девет обръча и няколко фусти, които бяха копринени. Накара Дейнти да изтича на горния етаж за парфюма на мисис Съксби, а мен – да пръсна от него на мястото, където сцепената облегалка на стола стърчеше през панделките на ризата, – това щяло да бъде шията на мис Лили.
През цялото време трябваше да казвам:
"Бихте ли си повдигнали ръцете, мис, за да оправя този волан?"
"Как да бъде, мис, с по-голям или с по-малък набор?"
"Готова ли сте да ви я облека, мис?"
"Силно ли да я стегна?"
"Опънато ли искате да бъде?"
"Ох! Моля да ме извините, ако съм ви ощипала."
Най-накрая от навеждането и суетенето се бях сгорещила като прасе. Мис Лили седеше пред нас със здраво стегнат корсет и със стелещи се по пода фусти и миришеше свежо като роза, но разбира се, по отношение на раменете и шията можеше да бъде и по-добре.
Джон каза:
– Не говори много, нали? – Той непрекъснато поглеждаше крадешком към нас, докато мистър Ибс слагаше талк на ключалката.
– Тя е дама – отвърна Господина и си поглади брадата – и е срамежлива по природа. Но ще напредне бързо с учители като Сю и мен. Нали, скъпа?
Клекна до стола и прокара пръсти по издутите дипли на фустите, а после пъхна ръка под тях и я провря надълбоко в пластовете от коприна. Направи го толкова ловко, че според мен наистина си разбираше от работата. Докато посягаше нагоре, бузите му порозовяха, коприната изшумоля, кринолинът подскочи и столът се разлюля силно върху пода, а краката му леко изскърцаха. После застана неподвижно.
– Така ти се пада, сладка малка кучко – измърмори тихо Господина. Извади си ръката и взе един чорап. Подаде ми го и се прозина. – А сега да предположим, че е време за сън.
Джон продължаваше да ни наблюдава, без да казва нищо, а само примигваше и си клатеше крака. Дейнти потърка очи; косата ѝ беше наполовина накъдрена и миришеше силно на карамел.
Започнах с панделките на нагръдника, а после развързах връзките на корсета и го разхлабих.
"Бихте ли си вдигнали крака, мис, за да го сваля от вас?"
"Моля ви, мис, дишайте малко по-леко, за да ви съблека по-лесно."