Господина ме накара да се трудя така цял час, а може би и по-дълго. После загря ютията.
– Плюй, Дейнти, моля те – каза и я приближи към нея. Дейнти се изплю и когато слюнката изсъска, той извади цигара и я запали, като я доближи до горещото дъно на ютията. А после, докато стоеше прав и пушеше, мисис Съксби, която на времето, много отдавна, преди още да реши да отглежда чужди деца, беше работила на гладачна преса в една пералня, ми показа как трябва да се глади и да се сгъва дамското бельо, което според мен ни отне още час.
След това Господина ме изпрати на горния етаж, за да облека роклята, която Фил беше донесъл за мен. Беше обикновена кафява рокля, горе-долу с цвета на косата ми, и тъй като стените на нашата кухня също бяха кафяви, когато слязох долу, бях почти невидима. Предпочитах роклята да е синя или виолетова, но Господина заяви, че била идеалната рокля за крадла или за прислужница и следователно била съвсем подходяща за мен, тъй като съм отивала в Брайър, за да бъда и едното, и другото.
Засмяхме се на думите му и след като се поразходих из стаята, за да свикна с полата (която беше тясна) и да дам възможност на Дейнти да види къде роклята е прекалено широка и трябва да бъде преправена, той ме накара да спра и да се опитам да се поклоня. Беше по-трудно, отколкото изглеждаше. Ако ме бяха попитали защо харесвам живота, който водя, щях да отговоря, че го харесвам, защото нямам господари: дотогава никога не се бях покланяла на никого. Сега Господина ме накара да се навеждам и да се изправям, докато най-накрая започнах да усещам, че ще повърна. Каза, че поклоните са толкова естествени за прислужниците на дамите, колкото и пускането на газове. Каза, че ако му хвана цаката, никога няма да забравя как се прави – и беше прав, ако не за друго, то поне за това, понеже все още мога да се поклоня както трябва, дори и в момента.
Или бих могла, ако искам. И така, когато приключихме с поклоните, той ме накара да науча историята си. А после, за да ме изпробва, ме накара да застана пред него и да я повторя подобно на момиче, което участва в четене на Катехизиса.
– А сега да започваме – каза. – Как ти е името?
– Не е ли Сюзан? – отвърнах.
– Не е ли Сюзан чия?
– Не е ли Сюзан Триндър?
– Не е ли Сюзан, сър. Не забравяй, че в Брайър за теб няма да съм Господина. Ще съм мистър Ричард Ривърс. Трябва да ме наричаш сър, трябва да наричаш мистър Лили сър, а господарката си трябва да наричаш мис, мис Лили или мис Мод, както ти заповяда тя. А ние ще те наричаме Сюзан. – Намръщи се. – Но не и Сюзан Триндър. Името може да ги насочи към Лант стрийт, ако нещо се обърка. Трябва да ти измислим по-хубава фамилия...
– Валънтайн – отвърнах без колебание. Какво да ви кажа? Бях едва седемнайсетгодишна. Падах си по сантименталните неща. Господина ме чу и сви презрително устни.
– Би ти паснало идеално – отвърна, – ако се канехме да те качим на сцената.
– Познавам момичета, които се казват Валънтайн! – отвърнах.
– Вярно е – намеси се Дейнти. – Флой Валънтайн и двете ѝ сестри. Бог ми е свидетел обаче, че мразя тия момичета. Ти не искаш да се казваш като тях, Сю.
Захапах си пръста.
– Навярно не.
– Не, разбира се – отвърна Господина. – Едно необикновено име би могло да ни провали. Това е въпрос на живот и смърт. Нужно ни е име, което да те скрие, а не да привлече вниманието на хората върху теб. Нужно ни е име... – той се замисли – име, което да не може да бъде проследено откъде идва, но все пак да е такова, което ще запомним... Браун? За да съответства на роклята ти[3]? Или... Защо не? Нека да бъде Смит. Сюзан Смит[4]. – Той се усмихна. – Та ти всъщност ще бъдеш майстор. Или нещо от този сорт.
Отпусна си ръката, а после сви средния си пръст и тъй като знакът и думата, която имаше предвид[5], в Бъроу означаваха "крадец", ние отново се засмяхме.
Най-накрая се изкашля и си избърса очите.
– Боже мой, колко е забавно! – възкликна. – Та докъде бяхме стигнали? А, да. Как ти е името?
Повторих го, със "сър" след него.
– Много добре. А къде е домът ти?
– Домът ми е в Лондон, сър – отвърнах. – Тъй като майка ми е мъртва, живея със старата си леля – с госпожата, която ви е била бавачка, сър, когато сте били малко момче.
Той кимна.
– Много добре, що се отнася до подробностите. Не много добре обаче, що се отнася до маниера. Хайде, знам, че мисис Съксби те е възпитала както трябва. Все пак не продаваш теменужки. Повтори.
Направих физиономия, но после изрекох, по-внимателно:
– Госпожата, която ви е била бавачка, сър, когато сте били малко момче.