Чухме това и затаихме дъх. Мисис Съксби затвори очи, а аз видях как мистър Ибс погледна към студения си мангал и пресметна колко сделки е провалил през последните два дни. Господина обаче се усмихна. Прислужницата нямало да умре, но здравето ѝ било толкова разклатено и духът ѝ бил толкова слаб, че щели да я върнат обратно в Корк.
– Бог да поживи ирландците! – възкликна мистър Ибс, извади си носната кърпа и си избърса главата.
Господина продължи да чете.
"Ще се радвам да се срещна с момичето, за което говорите, пишеше мис Лили. Ще се радвам, ако я изпратите при мен, веднага. Признателна съм на всеки, който не ме е забравил. Не ми се случва много често хората да мислят за удобствата ми. Ако тя е добро и всеотдайно момиче, сигурна съм, че ще я обикна. Ще ми бъде още по-скъпа, мистър Ривърс, защото е дошла от Лондон, част от който сте вие."
Той отново се усмихна, приближи писмото до устата си и го прокара по устните си първо в едната, а после в другата посока. Фалшивият му пръстен проблесна на светлината на свещите.
Всичко, разбира се, се беше получило така, както лукавият дявол беше предрекъл.
През онази нощ – тя щеше да бъде последната ми нощ на Лант стрийт и първата от всички онези нощи, които трябваше да осигурят на Господина богатството на мис Лили, през онази нощ мистър Ибс се разпореди да бъде купено топло печено за вечеря и сложи железата в огъня, за да приготви питиета, с които да отпразнуваме случая.
Вечерята се състоеше от свинска глава, чиито уши бяха с плънка – едно от любимите ми ястия, което беше поръчано в моя чест. Мистър Ибс опря ножа в стъпалото на задната врата, нави си ръкавите и се наведе, за да наточи острието. Хвана се с ръка за касата на вратата. Докато го наблюдавах, имах странно усещане в корените на косата си, защото по дъската се виждаха резките на местата, където всяка година на Коледа, докато бях малко момиченце, той слагаше ножа над главата ми, за да види колко съм пораснала. Започна да движи острието напред-назад върху камъка, докато най-накрая то започна да свисти, а после подаде ножа на мисис Съксби, която разпредели месото на порции.
Винаги тя режеше месото в нашата къща. По едно ухо за мистър Ибс и за Господина, зурлата за Джон и за Дейнти, а бузите, които бяха най-крехките части от главата, за нея и за мен.
Всичко това, както вече споменах, беше в моя чест. Не знам обаче защо – навярно заради резките върху касата на вратата или заради мисълта за супата, която мисис Съксби щеше да приготви от кокалите на печената свинска глава, когато аз вече нямаше да бъда там, за да ям от нея, или навярно заради самата глава, която сякаш се мръщеше, или по-скоро заради клепачите ѝ и заради почернялата от загорелите лепкави сълзи четина, но ми стана тъжно. Джон и Дейнти поглъщаха лакомо храната, смееха се, караха се и от време на време избухваха, когато Господина ги дразнеше, или се цупеха. Мистър Ибс се трудеше прилежно върху чинията си, мисис Съксби също се трудеше прилежно върху своята, а аз чоплех свинското, защото нямах апетит.
Дадох половината от месото на Дейнти. Тя го даде на Джон. Той щракна с челюсти и нададе вой като куче.
След като разтребихме масата, мистър Ибс разби яйцата, захарта и рома, за да приготви питиетата. Напълни седем чаши, извади железата от мангала и ги размаха за секунда, за да поизстинат, а после ги потопи в чашите. Подгряването на питиетата приличаше на паленето на брендито върху коледния пудинг – всички обичаха да гледат и да ги слушат как съскат. Джон попита:
– Може ли аз да направя едно, мистър Ибс?
Лицето му беше зачервено от вечерята и блестеше, сякаш беше намазано с боя – приличаше на лице на момче от картина, изложена на витрината на магазин за играчки. Седяха и всеки говореше и се смееше, обсъждаха колко хубаво ще бъде, когато Господина забогатее, а аз се прибера вкъщи с цели три хиляди. Аз обаче продължавах да мълча и като че ли никой не забелязваше. Най-накрая мисис Съксби се потупа по корема и каза:
– Няма ли да ни дадете тон за някоя песен, мистър Ибс, с която да приспим бебето?
Мистър Ибс можеше да свири като чайник в продължение на един час, без да спира. Отмести чашата си, избърса си мустаците от питието и подхвана "Мушамената куртка" Мисис Съксби си тананикаше, докато очите ѝ се навлажниха, а после млъкна. Съпругът ѝ е бил моряк и беше изчезнал в морето. Беше изчезнал за нея, имам предвид. Живееше на Бермудите.