Бях сигурна, че мога да разчета буквата "С" и буквата "ю", която следваше, а после "з"...
Отново ми стана нервно.
– Какво има? – попита Дейнти, след като видя лицето ми.
– Не знам. Мисля, че писмото е за мен.
Тя си закри устата с ръка. А после:
– От собствената ти майка! – възкликна.
– От майка ми ли?
– Ами от кой друг? О, Сю, трябва да го отвориш.
– Не знам.
– Ами ако в него пише... Ако в него пише за някакво заровено съкровище? Ако е карта?
Не смятах, че е карта. Усетих, че ми прималява от страх. Погледнах отново писмото, буквата "С", буквата "ю"... – Ти го отвори – казах. Дейнти се облиза, после го взе, обърна го бавно и счупи бавно печата. Стаята беше толкова тиха, че мисля, че чух как парченцата от восъка се изтърколиха от хартията и паднаха на пода. Тя разгъна листа и се нацупи.
– Само думи – каза.
Приближих се до нея. Видях изписаните с мастило редове – сбити, ситни, загадъчни. Продължих да се взирам в тях, а те ставаха все по-загадъчни. И макар че бях толкова нервна и изплашена, толкова сигурна, че писмото е за мен и че съдържа ключа към някаква страховита тайна, която предпочитах да не узная, най-лошо от всичко беше, че то стоеше отворено пред мен, а аз не разбирах какво пише в него.
– Хайде – казах на Дейнти. Подадох ѝ шапката, а после взех и своята. – Ще излезем на улицата и ще намерим някой да ни го прочете.
Минахме през задния вход. Нямах намерение да моля никой от познатите си, никой, който ме беше проклел. Исках да бъде чужд човек. Ето защо тръгнахме на запад, към пивоварниците покрай реката. На един ъгъл стоеше мъж. На врата му беше окачена табла, пълна с рендета за мускатови орехчета и напръстници. Носеше обаче очила и имаше ... знам ли и аз... интелигентен вид.
Заявих:
– Този ще ни свърши работа.
Мъжът ни видя, че вървим към него, и ни кимна. – Искате ли ренде, момичета?
Поклатих глава.
– Чуйте – казах... или се опитах да кажа, защото от ходенето и от вълнението, а също и от страх бях останала без дъх. Сложих ръка върху сърцето си. – Можете ли да четете? – попитах най-после.
Той отвърна:
– Дали мога да чета?
– Писма в ръцете на дами? Не книги, имам предвид.
Тогава той видя листа, който държах, бутна очилата върху носа си и наведе глава.
– "Да бъде отворено – започна да чете – на осемнайсетия рожден ден..." – Разтресох се цялата. Той не забеляза. Изправи глава и се навъси. – Не е по моята част – заяви. – Не си струва труда да стоя тук и да чета писма. Това няма да помогне на напръстниците ми да се продадат по-бързо, нали?
Някои хора биха ви взели пари, за да ви ударят с юмрук. Бръкнах с трепереща ръка в джоба си и извадих всичко, което имаше в него. Дейнти направи същото.
– Седем пенса – казах, след като събрах монетите.
Той ги обърна.
– Истински ли са?
– Съвсем истински – отвърнах.
Той отново се навъси.
– Добре. – Взе ги и ги скри. После си свали очилата от ушите и ги изтри. – А сега да видим. Вие обаче ще го държите. Не вярвам да е опасно, но вече съм бил ужилван от закона и не ми се иска после да се окаже, че съм го пипал... – Сложи си отново очилата и се приготви да чете.
– Всички думи, които са в него – казах, докато той се приготвяше. – До една. Чувате ли?
Той кима и започна: "Да бъде отворено на осемнайсетия рожден ден на дъщеря ми Сюзан Лили..." Свалих листа.
– Сюзан Триндър – казах. – Имате предвид Сюзан Триндър. Прочетохте го грешно.
– Пише "Сюзан Лили" – отвърна той. – А сега го вдигнете и го обърнете.
– Какъв смисъл има – възпротивих се, – след като не четете онова, което е там?
Гласът ми обаче беше изтънял. Сякаш около сърцето ми се беше увила змия и го стискаше здраво.
– Хайде – каза мъжът. Изражението на лицето се беше променило. – Интересно. Какво е това? Воля или завещание? "Последната воля – ето – на Мариан Лили, заявена на Лант стрийт, Съдърк, на този ден, 18 септември 1844 г., в присъствието на мисис Грейс Съксби от..." – той замълча. Изражението на лицето му отново се беше променило. – Грейс Съксби? – попита със силна изненада в гласа. – Убийцата, така ли? Работата става дебела, а?
Не отговорих. Той отново погледна към писмото – към петната. Навярно предположи, че са от мастило или от боя. И тогава добави: