Сега, когато усилено се строи ракетният център «Пенемюнде», никак не му беше до спомени. Но те връхлитат неканени.
Браун не искаше да има учители. Той не искаше да има никого над себе си. Беше стигнал върха и сега чакаше да печели лаврите сам. Той непрекъснато гонеше от съзнанието си онези спомени, които го отнасяха в началото на кариерата му…
Берлинското предградие Райникедорф. Учителят му Рудолф Небел. Мизерните дъсчени бараки. Оттогава са изминали само три години. Рудолф Небел иска да построи военна ракета. Работят заедно. Защо тогава учителят му винаги казва, че сам разработва ракетата?
В съзнанието на Браун изплува един есенен ден на 1933 г., когато те двамата, увлечени в работата, не забелязват как се е приближил някакъв непознат.
— Севтън Делмър, английски журналист — се представя непознатият.
— Инженер Рудолф Небел.
— Вернер фон Браун.
— От немското дружество по ракетостроене — продължава Небел. — И за да задоволи любопитството на журналиста и да придаде тежест на работата, казва: — Това, което виждате, не само е девствено, но е и нечувано. — После дава знак на Вернер да преместят заедно дългото вретеновидно тяло на експерименталната ракета. — То не само ще предизвика революция в техниката — продължава Небел, без да гледа посетителя, — но и във военното дело. След неговото появяване и оръдията, и самолетите ще станат смешни и безпомощни. Те ще събират паяжината на световните музеи…
Журналистът забива поглед ту в ракетата, ту в омасленените гащеризони на двамата ентусиасти. После благодари и си тръгва…
— Надут пуяк като всички англичани — ръмжи след него Небел и продължава работата си. Явно е очаквал някакво изумление, възхищение.
Вернер си спомня какви тайни пламъци на завист го изгаряха тогава. Въпреки това той му се възхищаваше, особено когато каза на англичанина с някакво необикновено спокойно достойнство: «… паяжината на световните музеи». А онзи: «Нима райхсверът има много пари днес, та ги харчи за подобни химери?» Как го изгледа инженер Небел. И на Браун му се искаше да е на мястото на своя учител. А сега си помисли, не му ли подражава днес… На свечеряване Небел си мие ръцете и се връща отново към срещата с англичанина.
— Този какъв журналист е, като нищо не е чувал за Оберт, за Циолковски. Иначе трябваше да знае, че ракетите имат голямо бъдеще…
(Константин Едуардович Циолковски е онзи, който през 1903 г. в книгата си «Изследване на световните пространства с реактивни прибори» поставя основите на теорията на полета на ракетата и за пръв път предлага да се използува течно гориво — втечнен водород и втечнен кислород, а не барут. Когато тези две вещества се възпламенят, ще се получи пет пъти повече енергия, отколкото ако се използува същото количество барут. Такава ракета ще бъде и по-лека, и ще лети на по-големи разстояния. По-късно ученият от Калуга предлага най-различни конструктивни схеми на ракети. Но всичките те са предназначени изключително за полети в космоса. И Небел, и Браун ги взаимстват за своите военни ракети.
През 1929 г. Херман Оберт пише на Циолковски:
«Вие запалихте светлина и ние няма да й дадем да загасне, ще приложим всички усилия, за да осъществим най-великата мечта на човечеството… Аз, разбира се, съм последният, който би оспорвал Вашето първенство и вашите заслуги в ракетното дело.»
В своите трудове, издадени през 1923–1929 г., Оберт дава редица оригинални проекти на ракети. Без да знае нищо за работите на Циолковски по много въпроси, той стига до еднакви изводи с него. Оберт е повече теоретик, отколкото инженер.)
— Вернер, вие би следвало да знаете, че преди мене Херман Оберт е разработвал ракети? И кое е най-интересното? Една от тях е трябвало да стовари върху Англия 10 хиляди тона взрив! Представяте ли си? Когато го попитали защо предлага това, той знаете ли какво им отговорил: «Ами аз очаквам, че англичаните ще усетят това!»
След тези думи двамата ракетчици дълго време се смяха…
Браун мечтаеше да създаде ракета, която един ден англичаните «да я усетят». Но непременно лично той да я създаде, без… Небел. Тогава той за пръв път усети, че не само завижда на учителя си, а има и желание да избяга от него. Той не иска да има друг преди него…
«Небел сам се провали — Браун продължава да разсъждава, сякаш разговаря с някого. — Свърза се с пацифистите. Какво искаше? Слава! Нима не виждаше, че ракетите са страшно оръжие, от което Германия имаше нужда? Виждаше. Нима не знаеше, че се пазят в строга тайна? Знаеше. Военните дават пари, но не разрешават да се говорят излишни думи.»