Хитлер казва тържествено:
— Аз дълго мислих. Не желая моите изводи да се дискутират от плешивите глави в правителството.
Прави пауза, минава покрай масата и се вглежда във всеки поотделно, сякаш иска да провери добре ли го чуват и какъв ефект са предизвикали думите му. Спира се, хванал ръцете си отпред, и продължава:
— Четири и половина години мислих. Това, което ще ви съобщя, е моето завещание в случай на внезапна смърт… Ние се нуждаем от жизнено пространство. Можем да го получим, но само с оръжие и с жертви… Имаме ли оръжието, готови ли сме на жертви? Това са двата въпроса, на които трябва да си отговорим, преди да тръгнем.
Хитлер спира за миг и отново се втренчва във всеки поотделно. В очите на присъствуващите той вижда изненада и объркване. Това го ядоса…
В последвалите дебати вземат думата Нойрат, Бломберг и Фрич, които изказват опасения, че Германия още не е готова за война…
Три месеца след заседанието Хитлер снема от пост и тримата.
През декември 1937 г. той подписа «Зеления план» за завземането на Чехословакия. Не послуша Бломберг, който му казва, че вермахтът разполага с боеприпаси само за 15 дни бойни действия! Задава само един въпрос — как ще реагира Англия. Рибентроп разсейва колебанията му. И Хитлер започва да действа. Реорганизира вермахта по такъв начин, че да го ръководи директно. Ликвидира военното министерство и Генералния щаб. Създава Върховно командуване на въоръжените сили, подчинено пряко на него, свой личен щаб.
На 13 март 1938 г. вермахтът преминава държавната граница на Австрия, както се казва в официалното съобщение, по «молба на австрийското правителство». Австрия бе първата държава, която Хитлер заграбва.
През септември германските войски са на чехословашката граница. Но авантюристът Хитлер през тези дни не живее с илюзии.
Окупацията на Чехословакия, си каза той, е последният момент, когато се постига нещо с мирни средства. Блъфовете вече не минават. Бъдещите действия са възможни само с оръжие… Дали ракетите, за които толкова отдавна слуша, не са желаното от него, бленуваното в «Майн кампф» оръжие?!.
— Главната наша цел е А–4 — продължава своя доклад Браун. — По своите характеристики тя превъзхожда всичко създадено до този момент. Дванадесет тона ще летят със скорост 1600 метра в секунда…
— А каква е далекобойността й? — пита Хитлер.
— Ракетата ще доставя един тон боен заряд до цел, отстояща на разстояние 160 километра — казва Браун.
— О, чудесно! — възкликва Хитлер и бърза да зададе следващия, много важен въпрос:
— А кога ще имаме това оръжие? Браун не отговаря направо.
— Необходими са още много опити с експериментални машини. Това ново дело се съпътствува с много неясни въпроси. Ракетата трябва да стане особено послушна и да поразява с възможно най-голяма точност онази, цел която ние пожелаем. Чак тогава е възможно най-бързото и приемане на въоръжение. Това е съвършено непознато оръжие, което крие своите изненади. Надявам се да го имаме след две-три години.
— Две-три години! — повтаря недоволен Хитлер… Срещата завършва в офицерския стол.
В ушите на фюрера още гърми силният рев на ракетните двигатели, които му бяха демонстрирани по време на работа на земята, за да подсилят впечатленията и да неутрализират недоволството му от темповете на работи. Екзалтиран, той вдига наздравица:
— Ние искаме оръжие. Нашето спасение е в оръжието. Ние искаме не какво да е оръжие, а оръжие, което нямат враговете ни. Оръжие, което има само Германия, оръжие, с което германският войник да побеждава. Германският войник, ако иска да има Германия, трябва да воюва, защото войната е най-естественото явление. Войната, това е животът. Аз искам война! Ние всички искаме война, защото искаме да живеем. Да живеем, но не как да е, а като велика нация, като нация на победители!
Сякаш атмосферата от изпитателната лаборатория се е пренесла тук. Въздухът изглежда нажежен, подпален. Под одобрителните възгласи «Хайл Хитлер» фюрерът продължава своята страшна реч за «страшното оръжие», което скоро ще унищожи всички врагове на Германия…
Браун и Дорнбергер изглеждат доволни. Но дълго ли ще бъдат в добро настроение? Тепърва те ще изпитват върху себе си характера на своя любим фюрер!
Паника отвъд Атлантика
— Край, Берлин е прекратил износа на уранова руда. Край! — вика зачервен от възбуда мъж на средна възраст, втурнал се в този летен ден на 1939 г. в лабораторията на италианския физик Енрико Ферми в Колумбийскня университет.