В този априлски ден на 1939 г. Дибнер е в особено настроение. Току-що се е запознал със съдържанието на едно изключително писмо от професор от Хамбургския университет Паул Хартек и от неговия асистент Вилхелм Грот — едни добри граждани на Германия.
Паул Хартек чете мартенския брой на британското списание «Нейчър» и вниманието му е привлечено от статията на Фредерик Жолио Кюри, Халбан и Коварски «Освобождаване на неутрони в ядрения взрив на урана». Той разбира, че в областта на атомните изследвания и по-точно в разработването на проблемите на самоподдържаща се реакция, френските учени са изпреварили немските, английските и американските. Впечатлява го и фактът, че към ядрения проблем проявяват интерес учени от други страни.
Статията сякаш изгаря ръцете му и той убеждава Грот да действат. На 24 април 1939 г. те изпращат своето почти сензационно писмо:
«Изслушайте ни с търпение. Става дума за една уникална възможност за създаване на изключително мощно взривно вещество. Ако теоретичните изследвания на колегите, ядрени физици, продължат, в което не се съмняваме, нас могат да ни изненадат един ден със супербомба.»
Хитлеристите са изгонили прогресивните учени от германските университети. Останали са служители на злото!
Как е възможно военният експерт доктор Курт Дибнер да не се напомпа със самочувствие, след като от Хартек и Грот разбира, че делението на урана, възможността от верижна реакция и освобождаването на колосална енергия откриват пред вермахта перспектива за «супербомба»?!
Изпълнен с енергия, той упорито настоява пред своите началници от Управлението за армейско въоръжение, без да се бавят, да започнат веднага работа по специална програма за ядрени изследвания с крайна цел създаване на уранова бомба!… Но първо да ангажират всички най-известни физици на Райха…
Статии в «Нейчър»
В едно друго априлско утро на 1939 г. този път професорът от имперския колеж в Лондон Джозеф Джон Томсън изгаря от нетърпение. Той бърза за насрочената от предишните дни аудиенция при началника на Управлението за научни изследвания на Кралските военновъздушни сили известния британски физик Хенри Тизард. В чантата си Томсън носи само два броя от списание «Нейчър».
— Сър, искам да насоча вниманието ви към две научни съобщения. Ето ви статията на Лизе Майтнер и Ото Фриш от 11 февруари тази година «Делението на урана с помощта на неутроните — нов тип ядрена реакция». Интерес представлява и последната статия на Фредерик Жолио Кюри, Халбан и Коварски «Освобождаване на неутрони в ядрения взрив на урана». Според авторите една започнала ядрена реакция продължава, самоподдържайки се лавинообразно… И забележете, делението на урана беше открито в Гермнаия от Ото Хан миналата година. Там сега работят Вернер Хайзенберг, Ханс Гайгер, Макс фон Лауе, Валтер Боте, Йозеф Матаух. Уранът, както знаете, е най-добре изученият от немските колеги елемент. Първенството е тяхно, нали те го и откриха. Допускам, че там, в Германия, ще трябва да знаят най-добре как и какво може да се направи от него.
— Какво искате да кажете?
— Да оставим съобщенията в статиите настрана. Защо ги няма публикациите в немските списания? Значи този проблем е засекретен. В същото време не се и съмнявам, че там са напреднали в изучаването на урана и неговите фокуси.
— Вероятно… Как мислите, какво може да се очаква от делението на урана?
— Неговите възможности са просто несравними с тези на досега известните ни взривни вещества.
— И все пак?
— Уранът би осигурил поне двадесет милиона пъти по-голяма енергия!
— И само за една милионна част от секундата? Томсън кимва утвърдително:
— Или по-малко.
— Но според Бор и неговият бивш ученик от Принстън Джон Уйлър за тази цел е годен само уран 235. Та ние не можем да получим дори една милионна част от грама от този елемент, ако искаме да е съвършено чист? — казва Тизард.
— Ядрената физика се развива изключително бързо.
— Какво предлагате?
— Ние не бива да допуснем в Германия да попада откъдето и да било уранова руда. И нека съобщим на американските си колеги, че сме готови да си обменим взаимно информация…
Ето защо е бързал Томсън. А и «Интелиджънс сървис» вече има данни за «Урановото дружество» в Германия.
Уайтхол не се колебае да предостави на Томсън средства и един тон уранова руда… Тизард, изгубил търпение, се среща с някой си Едгар Сенгие, белгийски индустриалец, управител на урановите рудници в Конго.