— Островът иска война? Добре. Ще воюваме. — Прави пауза… треперещ разперва ръце и още по-силно започва да вика — Водена е стогодишна война. И ние ще я водим… И за какво? Защо не ме разбират?
Упокоява се и вежливо се извинява.
— Нека Англия знае, че искаме да ни помогне. Ние сме силни и един ден, когато има нужда, вермахът ще бъде на разположение на Британската империя… Германците няма да забравят тези услуги и ще са готови да пролеят кръвта си за жителите на Великия остров. Предлагаме още днес да сключим договор…
Ето как се променя Хитлер.
И докато совалката Далерус се озовава ту в Берлин, ту в Лондон, демагогът Хитлер нито за минута не се отказва от намерението си да нахлуе в Полша, въпреки че никой от обкръжението му не е във възторг от възможността да воюват и на запад. Той не скрива пред тях желанието си да получи капитулацията на Полша, макар и не наведнъж. Надеждата му идва оттам, че като видят вермахта на съветската граница, съдбата на Полша няма да има никакво значение за англичаните…
На 1 септември 1939 г. вестник «Фьолкишер беобахтер» публикува съобщението за навлизането на «славните войски» на хитлеристкия вермахт в територията на Полша. Радиото гърми. Оттам звуците на маршовете допълват съобщенията на военните кореспонденти за успешните танкови и въздушни боеве.
Започнала е Втората световна война!
Войските му шествуват по земята на Полша, а Хитлер още се надява да склони Англия за съюзник. На 3 септември той изслушва ултиматума, който му прочита английският посланик Хендерсън… Дипломатът свършва… Хитлер е вдървен. Внезапно се обръща към Рибентроп:
— Ами сега?
Вместо него малко по-късно ще му отговори Гьоринг:
— Бог да ни е на помощ, ако се окажем тъкмо сега слаби.
Хитлер получава ултиматума и на Франция. И двете държави са в състояние на война с Германия. Но фюрерът скоро се съвзема. За три седмици Полша е разгромена.
Англия и Франция се суетят. Войниците на около 100 френски и английски дивизии изпиват тонове уиски и коняк в пълно бездействие, макар против тях да се намират само 23 немски дивизии!
Стратегията на западните страни на пасивно «излежаване» зад линията «Мажино» е, разбира се, добре дошла за авантюриста Хитлер…
Четири дни след започването на войната Дорнбергер извиква Браун и му прочита заповедта на главнокомандуващия сухопътните сили генерал-полковник Валтер фон Браухич.
— Вернер само чуй: «Програмата за създаване на изделието А–4 обявявам за свръхсрочна… Ръководителите на проекта да считат за свой свещен дълг пред фюрера в най-кратък срок снабдяването на нашите доблестни въоръжени сили с „оръжието чудо“, което ще накара нашите най-зли врагове да капитулират… На ракетния център „Пенемюнде“ да бъдат предоставени 4 хиляди технически специалисти от армията… Да бъдат осигурени финансови разходи без никакво ограничение!»
— Валтер, дай да ти благодаря и да те поздравя за радостната вест! — му казва Браун, широко усмихнат. — А сега на работа!…
Но скоро ликуването в «Пенемюнде» ще пресекне.
Отново пристигат други, също така бързи заповеди. Те ще се издават под влияние на успехите по фронта. Когато вермахтът напредва бързо, все повече отслабва интересът към ракетната програма и по-трудно се отпускат предвидените финансови средства…
След първите леки победи Хитлер не иска да слуша за «оръжието чудо».
— Танкове, дайте ми повече танкове — заявява той. — И самолети, много самолети, най-различни самолети… Това е «истинското» оръжие за германския войник… Това е оръжието на победителите…
Ракетната програма ще се влияе силно от постъпващите от фронта сводки и много пъти ще изпада в криза.
Доклад на ректора
— Господин министре, разрешете да ви представя записките на нашия виден ядрен физик Вернер Хайзенберг, чието мнение се цени от научната общественост не само в Германия. Това е човекът, който получи Нобелова премия по физика през 1932 г.
Полковник Ерих Шуман подава папката и остава прав.
Министърът на въоръжението Алберт Шпеер започва да прелиства доклада, но скоро разбира, че му е трудно да се ориентира в сложните обяснения на физика.
— Какво иска да каже нашият уважаван учен? — пита той.
— Господин министре, както знаете, вече два месеца работим над «Проект У». Той се изпълнява във Физическия институт «Кайзер Вилхелм», чийто ректор е Хайзенберг.
— Зная, полковник Шуман, зная, нали институтът премина в наше подчинение. Какво смята ректорът му, възможно ли е да се създаде супербомба, или не е възможно? — казва троснато Шпеер и се обляга на стола, без да кани Шуман да седне.