— Хер, този въпрос е твърде проблематичен. Според Хайзенберг първо трябва да се създаде реактор. За него е необходим обогатен уран 235. Възможно е да се използува и необогатен уран, но при условие че там присъствуват други вещества, които забавят, но не поглъщат неутроните, които изпуска уранът…
Шпеер се мръщи и забива поглед в бюрото. Той не се нуждае от тези сложни обяснения, чиято същност не може да схване отведнъж.
— Слушайте, Шуман, и все пак какво ще трябва да правим ние?
— Тъй като Хайзенбер смята, че подходящи забавители могат да се окажат тежката вода и извънредно чистият графит, ние ще трябва да му ги доставим — набързо отговаря Шуман, явно разбрал, че досажда с подробните си обяснения на своя шеф.
— Чудесно! И откъде ще му ги доставим?
— От Норвегия, господин министре. Там има специален завод за тежка вода.
— А графитът?
— Тук положението е по-тежко. Неимоверно сложно е получаването му в големи количества в извънредно чист вид.
— Добре, първо ще осигурим водата… Има ли нещо друго?
— Предлагам на «Урановото дружество» да бъде предоставен секретен и добре охраняван полигон близо до Берлин, където да започнем строителството на експериментален уранов котел.
— Ще ви бъде осигурен…
Неутешителна реакция
— Господин президент, само, моля ви, послушайте. Ето какво пише не кой да е, а най-видният учен на нашето съвремие.
Рузвелт прави кисели физиономии. Той никак не обича да го притискат, дори и с най-умните думи на най-умния човек в света. Но нали се е съгласил да изслуша своя стар познат, пък и от учтивост се готви да го изтърпи.
— Ето чуйте само какво казва Айнщайн: «Ако една бомба бъде доставена на кораб в което и да е пристанище на света и бъде взривена, тя може да унищожи цялото пристанище и всичко друго, разположено край него!» Реакцията на Рузвелт е неутешителна:
— Тези неща са твърде сензационни, за да бъдат верни. Нашата намеса би могла да доведе най-малкото до политически гаф.
Сакс настоява президентът да вземе решение. За да се избави от него, Рузвелт извиква своя секретар по военните въпроси, бригадния генерал Едуин Уотсън с прозвище Па.
— Па — казва му президентът, — вижте там… Писмото на Айнщайн ще остане в някой шкаф на Белия дом и ще събира прах доста време. От деня, в който Сакс е на аудиенция, 11 октомври 1939 г., до момента, когато Рузвелт най-после ще вземе решение, ще минат две години и два месеца…
Скъпоценен товар
Господин Дотри, военният министър на Франция, потънал в мекото кресло, отпива глътка чудесен коняк, загледан в бледото лице на своя по-млад събеседник — лейтенант Але, кадрови военен разузнавач, който легално работи като представител на френска банка, поддържаща активни сделки с норвежки фирми… На вратата се почуква.
Влиза слаб, среден на ръст човек с дълбоки умни очи.
— Моля ви, господин Кюри. — Министърът става да го посрещне. Гостът се изправя.
Домакинът ги представя, като не скрива втората специалност на лейтенанта. Фредерик Жолио Кюри отказва коняка.
Той беше предупредил властите, че като ръководител на катедра «Ядрена химия» в Колеж дьо Франс настоява да се предприемат незабавно мерки фашистите да не получат нито капка норвежка вода. Това най-малкото странно за непосветени хора настояване респектира господин Дотри и той реши да действува.
Именитият учен поясни откъде идват неговите опасения. Той подчерта, че в бъдеще създаването на една атомна бомба ще зависи много от това, коя държава с какви количества тежка вода, уран и чист графит ще разполага.
— Не е тайна — каза Жолио Кюри, — че норвежките физици Торнстед и Бруно навремето разработиха технология за производството на тежка вода в промишлени мащаби. От това се възползува фирмата «Норск хидро», която през 1934 г. в Рюкан построи първия завод в света.
— Господин Кюри — обърна се към него лейтенант Але. — Всичко това е интересно, но, както казвате вие, то е известно. Може би все пак имате някакви конкретни предложения?
— И Торнстед, и Бруно са мои приятели. Неотдавна те ми съобщиха, че германски представители пристигнали в Норвегия с много изгодна за «Норск хидро» оферта. Предложили са да изкупят цялата продукция на завода.
— Но ако ние поискаме да вземем тази вода, немците непременно ще се досетят, че сме разгадали ходовете им — добави Але.