Президентът на Съединените щати се съгласява да предприеме конкретни мерки. Машината заработва. През юни 1940 г. той нарежда да се създаде Изследователски комитет за национална отбрана, който да ръководи непосредствено атомните изследвания.
По това време САЩ са най-подходящият оазис за учените от Западна Европа. На едно място се събират такива светила като Алберт Айнщайн, Енрико Ферми, Лео Сцилард и най-близките сътрудници на Ърнст Ръдърфорд и Жолио Кюри. Това създава изключително добри условия атомният проблем да напредне. Още повече че тук не падат никакви бомби.
Но какво става с урановата руда?
През май 1940 г. вермахтът окупира Белгия. По най-бързия начин е намерен и извозен 1200 тона уранов концентрат, т.е. половината от световния запас…
Сенгие е в Ню Йорк, но успява да прехвърли цялата руда добита през последната година в рудниците на Катанга, в Америка. Останалата част от световния запас е предоставен на физиците, които ще реализират проекта за американската атомна бомба…
Ентусиазъм в криза
— Вернер, за жалост този път отново ще те разочаровам — казва Дорнбергер.
— За кой път, дявол да го вземе. Нима така може да се работи? — отговаря му троснато Браун, досещайки се за какво ще стане дума. Неговите предположения се потвърждават. «В бъдеще „Програмата А–4“ да не се ползва с предимство „висш приоритет“» — чете той в някаква току-що пристигнала заповед.
— И какво ще стане сега?
— Сам знаеш какво, поискаме ли средства, няма да ни ги дадат, поискаме ли срочно нови материали, няма да ги получим…
— И защо е това?
— Не е за казване, но и ти сам можеш да си обясниш. Нали сега сме лятото на 1940 г. и вермахтът напредва. Англия и Франция не се намесват. Войната, както виждаш, може да се спечели и без нашето оръжие…
— Но нали очакванията ни бяха други. Уверяваха ни от най-високо място, че нашата програма е престижна?
— Така е…
На дъното
— Господин Кюри, дано доживеем времето, когато ще си съобщаваме добри новини. Но сега това е невъзможно… Ето какво искам да ви кажа, водата не бива да попадне в ръцете им… Но защо ви го казвам на вас? Те са вече пред Париж… Оставам вие да прецените какво да скриете и какво да унищожите…
Това е гласът на военния министър Дотри. Денят е 16 май 1940 г. Фредерик Жолио Кюри със своите съмишленици, след като получи норвежката вода, напредна доста успешно в атомните проучвания. Но ето че трябва сега не само да се спрат изследванията, но и да се скрият на сигурно място всички резултати. И докога, това никой не можеше да обещае…
Правителството напуска Париж. Физиците търсят по-благоприятно място, за да продължат работа. Тежката вода пренасят в килията на един осъден на доживотен затвор… Един ден ненадейно се появява Але, съпроводен от научното аташе на британското посолство лорд Софлок.
— Вие и вашите колеги трябва да напуснете незабавно Франция — казва Але на Жолио Кюри. — И непременно с всичките атрибути, необходими за изследванията по проблема.
— Аз оставам. Другото е ваша работа — отговаря му твърдо Жолио Кюри.
Але се разпорежда. Тежката вода заедно с други скъпоценности скрито е натоварена на въглевоза «Брумпарк». И той бързо напуска пристанището. Друг кораб, плаващ зад него, се натъква на мина и потъва. Този факт ще заблуди германските тайни служби…
На 14 юни кънтят ударите от германските ботуши по павираните улици на Париж. На 23 юни 1940 г. Франция капитулира. Походът трае само шест седмици… Хитлер ликува от най-голямата си победа в своята кариера…
— Къде е тежката вода от Норвегия? — пита офицер от абвера.
— Търсете я на дъното в устието на Жиронда — отговаря му спокойно Жолио Кюри…
Красивата французойка
28 юни 1940 година. Град Динар, Франция.
На тъмнокафявата врата на кметството се чука — Влезте.
— Господине, научих, че се нуждаете от преводачи Зная пет езика говоримо и писмено. Между тях е и немски. Кметът на града с рано побелели коси не свежда очи Пред него е изумително красива двадесетгодишна девойка, която му говори по начин, предизвикващ уважение и респект.
Изминали са само няколко дни от капитулацията на Франция. Две трети от нейната територия са окупирани. В останалата зона е създаден профашистки режим на правителството «Виши».
В град Динар се е настанил щабът на генерал Фон Райхенау. Комендантът иска от кмета да му осигури по най-бързия начин хора, които знаят едновременно френски и немски.