След като получава «писмото от Осло», доктор Джонс многократно се консултира с Чаруел. Ето и сега е в неговия кабинет и внимателно опипва почвата.
— Но германците не са се отказали да въздействуват на Англия — казва Джонс, продължавайки мисълта на колегата си.
— Да, наистина.
— Но с какви средства, позволете, ще го направят?
— Как с какви, с обикновени средства.
— Не разбирам, нали нямат достатъчно авиация в Европа?
Чаруел изгледа Джонс накриво и се усмихва снизходително:
— Сър — продължава Джонс. — След мълниеносната победа над Полша Хитлер в една своя реч през септември 1939 г. споменава за някакво ново оръжие, с което противникът не разполагал.
Лорд Чаруел внимателно слуша Джонс, но не крие чисто раздразнение.
— Потърпете малко, сър. Хитлер се опитва да ни заплаши, като се позова на «германския научен гений», който сега «ковял» именно това страшно оръжие. Ние не бива да бъдем безразлични към подобни, дори и пропагандни изявления на фашисткия водач. Вярно е, че той си повдига цената, хвали се, но все нещичко и пропуска, което не е за казване пред широката публика.
— Открай време в разузнаването най-голямо значение са имали фактите, доказателствата, документите.
Догадките, предположенията нямат място при оценка на обстановката:
— Става дума за ракетите…
— Зная — прекъсва го Чаруел. — Тъкмо за ракетите, за нова «писмо от Осло», което ви го подхвърлиха. И вие от разузнаването се хванахте за него като дар от всевишния. Кой е авторът му. Защо МИ–5 не установи кой е авторът.
— В писмото има много верни неща, има истина. Чаруел става и започва да се разхожда нервно из кабинета.
Навън е станало тъмно. Сега отблясъците от камината се пресичат с масивното му тяло, отразяват подвижната и зловеща сянка по стените, която се мята като странно видение, като призрак. Джонс следи движенията му и си мисли: «Ето го призрака, след който съм тръгнал.»
— Държа да ви припомня — нарушава тишината Чаруел, — че в повечето от досегашните немски съобщения винаги е имало малко истина. Спомнете си какво стана през април 1940 г. Нашите агенти от Копенхаген ни предадоха за датата, на която германците щяха да нападнат Норвегия. Ние, естествено, приехме тази информация с резерви. Но какво се оказа? Датата беше вярна. Но всичко останало — долна лъжа. Ето почерка на нашите немски колеги — малко истина и много лъжа. Стига да има кой да се хване. Но не са намерили…
— Какво предлагате?
— Нищо. Вие би следвало да си напрегнете мозъка.
— Да поискаме потвърждение от информационния център.
— Та вие и сега получавате информация от тъмнозелените им сводки. Това е оперативен център за ежедневен анализ на информация, той няма да ви реши въпросите.
— Тогава?
— Не бива да се отказвате от услугите му. Тъкмо обратно, ползувайте всичко и всекиго, който може да ви подскаже нещо. Моят съвет е да се опитате да анализирате още веднъж и още веднъж възможно ли е немците да имат научни сили и технически потенциал за създаване на тези, позволете, фантастични апарати. Ето тук е въпросът — казва Чаруел и укротен сяда в креслото.
— За да защитите вашата теза, ще е необходимо да изразходвате много енергия и към нея да добавите известна доза риск и смелост, но в рамките на разумното.
— Може би трябва да се опитаме да създадем подобни апарати.
— По-скоро да преценим дали е възможно да ги създадем, защото от тях ние нямаме никаква необходимост…
В края на беседата Чаруел заключава:
— А що се отнася до широко рекламираното «Vergeltungswaffe» («оръжие на възмездието»), може да се окаже, че става дума за атомна бомба, а не за ракети!
— Кой знае? — казва Джонс тихо, сякаш отговаря на себе си…
Мимолетно видение
4 юни 1942 година, следобед. Берлин, квартал Далем. Силна охрана се грижи никой да не смущава господата, настанили се във Физическия институт «Кайзер Вилхелм». Малко неудобно са седнали двадесетината души в този не особено голям кабинет, облицован с махагон, върху който се открояват добре подредените млечнобели лампиони. В средата, групирани около неголяма маса, седят фелдмаршал Ерхард Милх, генерален инспектор на луфтвафе и заместник на Гоьоринг, началникът на Управлението за армейско въоръжение генерал Фон Лееб, физикът Хайзенберг, Фердинанд Порше, конструктор на «Фолксваген», който по това време наблюдава разработването на нови оръжия. Тук е министърът на въоръжението Алберт Шпеер, който след малко ще открие тайното заседание. Присъствуват и други заинтересовани и отговорни офицери, физиците Ото Хан, Паул Хартек, Дибнер.